Всички сме чели приказки като малки, вълшебни разкази за добри и лоши хора, които извършват „невъзможни” подвизи, преминават през непосилни битки, за да може накрая да се каже, че доброто е успяло да победи злото. Независимо коя е била любимата ни приказка като малки, тя задължително завършваше с един хубав и захаросан хепи енд.
В даден момент обаче всяко дете пораства, спира да чете приказки за вълшебни герои и осъзнава, че доброто не винаги побеждава злото. Даже, в интерес на истината, много рядко побеждава злото. Така порастналото дете спира да вярва в герои и смята, че подобно на феите и драконите, те също принадлежат само на вълшебния свят на приказките.
Истината обаче е, че герои съществуват и могат да бъдат открити дори и в днешния динамичен свят. Съвременните герои нямат вълшебна супер сила, нито пък носят лазерни мечове или летящи килимчета, те притежават нещо много по-стойностно и ценно – човечност. Много често в медиите темата за героите на нашето време е засегната под една или друга форма. В медийното пространство често се говори за фалша, бедността и злините, които си причиняват хората един на друг. Така, в стремежа си да покажат само отрицателните черти на човешката същност, във все повече медии се лансира твърдението, че герои вече няма.
В публичното пространство се „насажда” разбирането, че живеем в свят на бедност, алчност и безскрупулност. Свят, в който преобладава краен егоизъм и отчуждение, а човечността и добротата са напълно „заличени”. Това негативно твърдение обаче е абсурдно и крайно невярно. Тъй като можем да сме затънали до гушата в бедност, мизерия и нищета, но има нещо, което все още притежаваме и никой не може да ни отнеме – човешкото отношение към ближния. Доказателствата за това са многобройни и могат да бъдат видени навсякъде.
Един от многото примери е как миналата година една от най-престижните награди, „Мъж на годината”, беше връчена на един съвсем обикновен човек. Стефан Стойчев беше един средностатистически българин със семейство, който работеше като шофьор в общината в Стара Загора. Той обаче беше извършил истински подвиг. Миналото лято, когато се запали автобус на магистрала „Тракия:, Стойчев дори и за момент не се разколебава и скача в огнения капан, за да помогне на изплашените пътници. Много технически експерти след това заявиха, че ако се е забавил още малко, Стефан Стойчев също е щял да бъде една от жертвите на автобуса-убиец. Самият той не смята, че е извършил някакъв изключително смел подвиг и твърди, че всеки на негово място би постъпил по същия начин. Истината обаче е, че този човек е истински герой, защото дори и за момент не се замисля за собствения си живот и рискува всичко в стремежа си да помогне на останалите.
По същия начин стоят и нещата при механика-спасител от потъналия кораб „Коста Конкордия”. Петър Петров е обикновен служител на кораба, когато в злополучната нощ прави 6 курса със спасителна лодка и спасява живота на стотици хора. Петров работи като механик на „Коста Конкордия” и в неговите задължения не влиза грижа за пътниците. По принцип това е задължение на капитана, който според очевидци, е напуснал кораба веднага щом се е разбрало за инцидента.
Това са само два от многото примери, които може да даде човек на темата за истинските герои. Тъй като без всякакво съмнение, такъв тип хора са истински герои. Хора, които без капчица съмнение са готови да жертват собствения си живот , за да се притекат на помощ на останалите. Вярно е, че живеем в отчужден и студен свят, където алчността и сребролюбието активно присъстват сред човешките ценности. Истината обаче е, че докато съществуват такъв тип личности като Стефан Стойчев и Петър Петров, има надежда за всички ни.
Тъй като именно хората, които са останали верни на себе си и са успели да съхранят човешкото в душите си, са истинските герои. Те не жадуват за власт, пари или слава. Те просто помагат на хората без всякаква корист и задни мисли. Има още хиляди хора, които подобно на Стойчев и Петров, помагат на хората и подават ръка на нуждаещите се.
Жалко е, че техните добри дела не се популяризират и разпространяват в обществото. Явно родните ни медии смятат, че е по-атрактивно да показват отрицателните герои, отколкото добрите. И все пак, с или без популяризация на добрите дела, важното е просто човек да знае, че има и хора, които все още носят човечност в душите си. Това е достатъчно силен аргумент, за да поддържа надеждата ни за настъпването на по-добри времена.
