Вярваме или не, Коледа наближава. Доказателство за това можем да открием, както в понижените температури и валежите от сняг в страната, така и във все по-често появяващите се коледни лампички по витрините на магазините. И за да можем напълно да се убедим, че един от най-светлите празници вече наднича зад ъгъла, напоследък все по-често се появяват реклами с коледна тематика на различни благотворителни инициативи.
Изглежда, че това е „златното” време в годината за благотворителността. Голяма част от тези благотворителни кампании разчитат на факта, че през празниците хората „отварят сърцата си” и са готови да отделят някой лев за благото на нуждаещите се. Проблемът е, че прекалено много каузи и организации разчитат на тази „отработена техника”.
Доказателство за това е случилото се с една моя позната. В началото на годината, тази моя позната си извади една касичка и реши, че в продължение на цяла година ще пуска пари в нея, като накрая ще дари събраната сума за благотворителност. С наближаването на коледните празници, когато различни благотворителни каузи придобиват все по-голяма популярност, тя реши, че това е идеалното време, за да дари скромната сума от 400 лева, която е събрала.
Оказа се обаче, че в България е истинско приключение човек да се ориентира в благотворителните каузи. Особено пък, ако искаш да знаеш къде ще отидат дарените пари и какво ще се закупи с тях. Въпреки че събраната сума не е голяма, моята позната иска да знае, че тези пари ще послужат като „добра инвестиция” в бъдещето на някой. Тя се ръководи от поговорката, че ако дадеш на човек една риба, той ще се нахрани с нея за деня. Ако го научиш да лови риба обаче, ще му помогнеш да не остава гладен и в останалите дни. Или иначе казано, тя иска да дари сумата за проект, който ще осигури развитие на хората, а няма да задоволи само техните моментни нужди. За огромна изненада обаче се оказа, че в България такъв тип проекти изобщо не са популярни.
Благотворителните кампании, които стигат до българското общество, са най-често свързани с пускане на СМС и то за проблеми, чийто решение влиза в задълженията на държавата. Така например вече няколко месеца протича „мащабна” благотворителна кампания за пострадалите от земетресението в Перник, въпреки че възстановяването на домовете на хората би трябвало да е отговорност на държавата. На същия принцип хората преди месеци пращаха СМС за пострадалите след наводненията в село Бисер или за да построят нов дом за децата от Могилино. Независимо от факта, че всичко това би трябвало да е задължение на държавата. Дори и една от най-прочутите благотворителни кампании у нас – „Българската Коледа” отново се занимава с решаването на проблеми, които влизат в компетенциите на държавата.
Истинският проблем обаче е, че на фона на тези „големи” кампании, които получават огромен медиен шум, до обществото не могат да достигнат по-малки кампании, свързани с безплатното обучение на сираци или други проекти за развитие на хора в неравностойно положение.
Така например, ако човек иска да дари дадена сума по такъв проект, трябва да се „въоръжи” с огромна доза търпение, докато попадне на подходяща инициатива. За съжаление, изключително критично е положението и с неправителствените организации. Там въпроси от типа на „За какво ще бъдат използвани дарените пари?” се смятат за забранени. Въпреки че всяка една неправителствена организация се опитва да убеди всеки в благородството на своята кауза, липсата на прозрачност и информация относно финансите събужда подозрение сред обществото. Така дори и хората, които са решили да дарят определена сума на дадена неправителствена организация, се чувстват разколебани.
Като цяло благотворителността е изключително важна за всяко едно общество. Ако не друго, това поне е акт, който показва, че не сме завършени егоисти и консуматори, а все още може да проявим малко човечност към ближния. Изключително грешна обаче е типично българската практика да се опитват да изкарват пари от един некористен и добронамерен акт. За да може благотворителността да се развива в страната и да печели все повече привърженици, хората трябва да са наясно къде отиват парите им. Различните благотворителни каузи трябва да съдържат по-голяма прозрачност относно изразходването на средствата. Медиите пък от своя страна не трябва да се ориентират само към „мащабни” благотворителни кампании, които са под патронажа на дадена институция. Те трябва да осигурят еднаква трибуна, както за големите, така и за по-малките каузи и проекти.
Най-важното от всичко обаче е да не се показват само материали на нуждаещи се хора, а да се обръща внимание и на тези, които даряват. Може би на принципа „предай нататък”, благотворителността ще успее да събере повече съмишленици, отколкото ако само се фокусираме върху проблемите. Тези предложения може и да не са най-добрите, но поне са първа крачка към превъзмогването на трудностите, които среща човек, когато реши да дари малко радост на ближния.
