Квазер – наскоро ми се случи да попадна на тази благозвучна дума, която макар и рядко използвана в общественото пространство, съдържа в себе си много по-голям смисъл, отколкото предполагах. Квазер не е поредната чуждица, която „нагло” се е вмъкнала в звучния български език, нито пък е синоним на някаква високо професионална технология.
В буквален превод квазер означава така добре познатите на обществото псевдознаменитости или звезди-еднодневки. Това са „известни” личности, които са известни само, защото са известни. За тяхната популярност няма разумно обяснение, те просто присъстват в медийното пространство, независимо дали са харесвани от обществото или не. Общото при квазерите е, че това са хора, които са изцяло влюбени и погълнати от себе си. Те смятат, че тяхната персона е най-важна и поставят себе си в центъра на света.
За квазерите е типичен вредният навик да „пробутват” на обществото своите смешни и съмнителни разсъждения за живота, любовта и ценностите, като им придават изкуствена значимост. На този принцип горкото общество често е принудено да слуша за „тежките проблеми” на разни силиконки, които се чудят какви пластични операции да си направят или по какъв начин да покажат безграничната си любов към поредната футболна „звезда”. И въпреки че квазерите често са обиждани и хулени за това, че не притежават никакви стойностни качества като личности, медиите продължават да преекспонират техния образ и да се допитват до тяхното „компетентно” мнение по важни обществени въпроси. И как иначе?
Нали именно квазерите са една от най-печелившите рожби на медиите? Нали точно квазерите обикалят като пчелички от предаване в предаване и повишават рейтинга на дадена телевизия, като споделят своите смехотворни и изкривени разбирания за живота? Болезнената истина е, че точно тези псевдознаменитости се пласират най-добре на пазара и носят най-големи печалби на медиите. Лошото в случая е, че българското обществено пространство вече до такава степен се е препълнило с квазери, че ако все още са останали истински звезди, те нямат възможност за изява. Квазерите пародират родната ни култура, като не дават никакъв шанс на истински талантливите хора да се проявят. Със своето „скандално” поведение и низши ценности, те допринасят за пониженото качество на медиите у нас. Лошото в случая е, че самите медии сякаш не осъзнават каква вреда нанасят квазерите върху обществото и ценностите, и продължават да търсят още представители на тази група. Доказателство за това е поредният измислен кастинг „новата реалити звезда” на България.
Изглежда, че шоуто, което избълва най-много звезди-еднодневки реши, че има място за още една и организира „мащабна” кампания, за да намери поредния „нарцис” с огромно самочувствие. Така в продължение на месеци „горкото” момче ще трябва да изпълнява прищевките на „Биг Брадър” с идеята, че това му носи слава. Друг е въпросът, че в повечето случаи това е негативна слава, която кара въпросната личност да изглежда смешна и да става обект на подигравки от цялото общество.
В България отдавна съществува проблем с така наречения синдром „мамо, дават ме по телевизията”. Все повече млади хора загубват представа за реалността в стремежа си да станат известни или да се сдобият с някаква слава. Проблемът е, че те не осъзнават негативните страни на славата и често изпадат в крайности, за да се сдобият с популярност. На този принцип те предпочитат да участват в предаване, което набляга на простотиите, отколкото да открият някакъв истински талант в себе си и да се опитат да го развият. Това е сериозен проблем, който напоследък започна да засяга все повече хора в обществото.
Решението на този проблем не е универсално, но все пак медиите трябва да наложат по-добра „хигиена” по отношение на такъв тип персони. Трябва да се създаде ясно разграничение между истинските звезди и квазерите. В противен случай така нареченото ни висше общество ще продължи да затъва и в даден момент ще изобилства само от хора, които са известни без някаква реална причина за това.
