Кадри от комедията „Свекървище“, реж. Робърт Лукетич (САЩ, 2005г.): http://www.youtube.com/watch?v=HIqabIE4n5w
Телевизията яростно измества ценностите у нас. Бива свобода на словото, бива, но когато свободата се превърне в свободия, пак не е на добре. Напълно безсрамни хора биват допускани в телевизионния ефир. Злото се представя като добро, а доброто като зло.
Oчевидно ощетени от природата, озлобени, вулгарни, изцяло противни млади госпожици, биват представяни като красавици. А невежи същества, от всякакъв разум лишени, биват представяни като прекалено интелигентни. Хората, които притежават качества като тактичност, дипломатичност, състрадателност, чистосърдечност и добро възпитание, ги наричат неискрени и лицемерни. Сякаш медиите се опитват да ни внушат, че човекът е лош по природа. Което всъщност не просто не е така, а е дори тъкмо обратното.
Ако си любезен с хората – не си искрен. Ако си арогантен – искрен си. От все повече водещи се налага мнението, че за да бъдеш себе си, за да бъдеш естествен, то трябва да се държиш просташки и агресивно, че трябва да говориш каквото ти дойде на ума, че всяка глупост, която ти хрумне в главата, трябва да бъде изразена. Иначе не си искрен.
Жалко е, когато интелигентен/на водещ/а (в повечето случаи просто водещ/а) се подхилква ехидно на „умнотиите“, които разказва гостенката, поредната „мис пришита цица“, която е безбожно нелицеприятна, но се мисли за красива, че дори за умна и успяла. Дори все по-често заплашват, че са амбицирани да стават и те самите телевизионни водещи...
Едни и същи имена, абонирани за програмите по телевизията, постоянно ни облъчват със собствените си житейски прозрения, философии и лични драми (разбити сърца, извънбрачни деца, аборти, разводи, побоища, преластени, изоставени, прелюбодейци, кръвосмешения...) Млади и поостарели чалгаджийки ни говорят за своя „творчески път”, за своите турнета в Америка, Пазарджик и Батановци, за „невероятните“ им родови истории, за ремонтите на апартаментите им, за своите почивки, екскурзии и покупки. Кулминационният момент, на всеки един такъв телевизионен разговор, винаги са подробностите, относно подаръците от бившите и настоящите им любовници. Няма такова интервю, в което да не изтъкнат това, колко са интелигентни сами те, но колко лоши са журналистите (и как те ги изкарвали много тъпи). Че дори заради тях хората не ги оценявали достатъчно, макар че те сами се набутват във вестникарските лъжи и в този тип преса. Доста често си плащат, за да се пише за тях там, което за никого не е тайна. Разказват ни мизерните си биографии, в които неизменно присъстват новобогаташи с наднормено самочувствие, за които винаги се оказва, по техните думи, че са много „интелигентни“ и „сърдечни“ хора, а външният им вид лъже.
Сред абонираните са и актьори, режисьори и музиканти, с прекалено „искрено“ поведение и прекалено „искрен“ език. Въпреки че се явяват като представители на културните гилдии, в повечето случаи се изказват като селски бакшиши или псуват като каруцари. Те често разправят колко страшна е чалгата, но видиш ли, ако не си чалгаджия, а примерно рокаджия, циничното слово ти е позволено... Сигурен съм, че такова поведение се вижда естествено само на обикновени и неосъзнати простаци, както и на хора с овче мислене. Чудя се, как е възможно всички останали техни колеги (в сферата на театъра и киното), да търпят десетина души да ги излагат пред цялото общество?!
Обикновено продуцентите се оправдват с това, че аудиторията сама желае такива гости. Но ми се струва, че просто на тях им е по-лесно да работят с такива персони. Квазерите не биха изпуснали никоя телевизионна изява, за която им се отдаде възможност. Много по-лесно е да навиеш да участва в предаването ти фолк певица или циничен режисьор, отколкото Райна Кабаиванска или талантлив режисьор. Но нима българските зрители няма да гледат някое развлекателно предаване, ако в него не присъстват цинизми?!
