Откъде сме дошли българите на Балканския полуостров? Колкото учени, толкова и теории. Колкото различни политически строеве – толкова и легенди. В този текст няма да представям различните теории и техните поддръжници, както направих в една друга моя статия преди месеци. Ще представя моето лично мнение, това, което аз мисля и чувствам.
Преди да изкажа каквото и да е било свое мнение, искам да отговоря предварително на всички тези, които няма да ме разберат, ще ме разкритикуват за написанотo. Темата за древната българска история много ме вълнува още от дете. Освен, че съм чел учебниците, още си пазя всичките детски исторически енциклопедии, които присъстваха в моя дом, когато бях малък, благодарение на това, че съм имал рядкото щастие да бъда отгледан от свестни родители. Четях ги с интерес и любопитство, но още тогава откривах много разминавания в различните източници, както и няколко мистерии, свързани с древните жители по нашите земи.
Как така прабългарите хем са чергари, препускащи с коне из азиатските степи, хем оставят след себе си завидно строителство? Строителството, за разлика от чергарството, можем да го видим. Как така са дошли на Балканите от Алтай, били са с дръпнати очи, а единствените хора с азиатски черти, които виждам по улиците, са емигранти от Китай и Южна Азия? Добре, че повечето историци вече категорично отхвърлят тази теория, защото звучи наистина нелепо. Как така знатните тракийци, oт които произлиза и известният в цял свят Орфей (представен неотдавна като негър в един американски филм), са живели тук хилядолетия, а изведнъж изчезват от учебниците и нищо повече не се споменава за тях? Как така всички народи на Балканите много често имаме едни и същи песни и още безброй сходства? (Препоръчвам ви документалния филм „Чия е тази песен“ (2003), реж. Адела Пеева.)
Разсъждавайки върху всичко това, допускам, че е възможно до голяма степен историята ни да е била многократно променяна, за да угажда на всеки режим и на всяка власт, и всяко влияние, било то вътрешно или външно. Нима не е факт това, че до 1989г., и малко след това, теорията за произхода ни беше, че сме 99% славяни, като братушките руснаци, и 1% прабългари с дръпнати очи, които са били една шепа хора, но въпреки това са създали славяно-българска държава? А сега пък историците напълно отричат, че имаме нещо славянско в гените си, а все по-често ни свързват с афганистанците и иранците... В 21-ви век всичко си е още теория – коя по-допустима, според историците, коя по-малко. А защо ли не си направим едно национално изследване, което да установи веднъж завинаги произхода ни? (Не, че е гаранция, че то не би могло да бъде манипулирано.)
На мен ми писна (това е най-точната дума) да ме докарват у дома откъде ли не, образно казано. Предполагам, че и на вас това непрекъснато „лутане“ из различните континенти, планини, степи и равнини ви е омръзнало. Затова ще си позволя да се проявя като голям разбирач, макар и да нямам претенции, че разбирам много, и ще кажа, че българите не сме дошли от никъде, а сме си тукашни и винаги сме си били тук, на Балканския полуостров, в континента Европа. За да ме разберат по-добре историците, ще кажа, че според мен сме автохонен народ, както биха се изразили те. Защото ли?! Защото просто го чувствам така.
Битът, изкуството, оръдията на труда, народното творчество (разкази, приказки, легенди, поговорки, суеверия, песни, музика, обреди, гатанки и др.), празниците, традициите, танците, архитектурата, кухнята, народните ни обичаи и поверия, са свързани именно с начина на живота и географското положение на България, тук, на Балканите - с климата, с природата и със събитията, които са се случвали по нашите земи.
Заслушайте се в народните ни песни и си помислете, възможно ли е народ, чийто предци не са имали своя постоянна земя, докато не са се установили тук през 681г. (която дата също е оспорвана много от историците), да бъде творецът на всичкото това духовно богатство, което днес така се стремим да заличим и заменим, макар и несъзнателно, с зловещата, чужда и пошла чалга, с комерсиален начин на живот?! От гледище на днешния глобализиран свят, да, възможно е. Но българите сме живели по този начин, оцелели сме по времето на византийското и османското робство (а кой знае и още какво сме преживели), а фолклорът ни е същият от далечни, далечни времената, когато терминът „глобализация“ дори не е съществувал. Не може всичкото това огромно духовно и културно наследство, оцеляло и през тъмните векове, да бъде на чергарски народ. Просто разумът ми не го допуска.
Колкото и поетично да ви прозвучи, наистина ли мислите, че историята, съхранена под земята, която откриваме непрекъснато, духовността и културата, които се съдържа в народното творчество, най-вече в музиката, както и природата, могат да бъдат просто случайност? Кой ли знае какви събития се се случвали по нашите родни земи в древността и в не чак толкова далечното минало, за които ние дори и не подозираме... А ако вникваме повече в нашия фолклор и загърбим чуждата чалга, убеден съм, че всеки от нас би могъл да открие много истини, които биха отговорили и на въпроса откъде сме „дошли“.
Хората винаги могат да бъдат излъгани за историята им, да бъдат научени на погрешни неща в училище или от медиите, да се подведат под чужди влияния и култури, но никога не могат да бъдат измамени техните чувства. След като чувствам друго, нещо много по-духовно и красиво, как да повярвам, че моите потомци са били чергари? България, тази на Балканския полуостров, е моят дом, както и дом на моите предци!
Бих искал също да допълня, че трябва да променим начина, по който гледаме на историята си. Възприемаме се като многострадални и онеправдани, или поне върху това се набляга най-много. А има още толкова много факти и моменти в историята ни, напълно достойни, за да се гордеем с тях. Да ги научим!
„Не се гаси туй, що не гасне!“ – Иван Вазов
