Мотивът ми да напиша тази колумнитура е провокиран от поредната „шокираща“ новина, че някакъв влак от Пловдив до София е пристигнал за 4 часа, а не за 2, както обикновено. Всичко може да се случи. Но да се прави драма от един или от няколко такива случаи, ми изглежда като умишлено злепоставяне на институцията БДЖ.
Oт години медиите редовно ни заливат с репортажи, в коитo показват какъв филм на ужасите е пътуването с държавните железници. Влаковете били стари, неподдържани, студени, опасни, препълнени, закъснявали и т.н. Но гледайки новините по телевизията, имам усещането, че аз се возя на някакви различни влакове. Не всичко е както трябва, винаги има какво да се подобри, но условията в повечето влакове са напълно достатъчни, за да пътуваме спокойно и комфортно.
Разбира се, може да се случи до вас да се настани някой чичко, за когото душът е каприз на буржоазията, но почти винаги можете да се преместите на друго място. Такива хора се возят и в градския транспорт, можем да ги „надушим“ и в автобусите и самолетите, така че нека не драматизираме излишно. Старите влакове са ремонтирани, комфортни са, а има и много нови мотриси.
Защо по новините не ни се съобщава за всяко самолетно, автобусно или друго закъснение, но ни се съобщава за всяко едно закъснение на влака от Пловдив до София, като на ден има поне 10 влака по този маршрут? Факт е това, че въз основа на тази продължителна медийна атака, повечето българи избягват да използват железниците. А страхът и ужасът им са напълно напразни.
Единственото, което ми идва на ум, задавайки си въпроса защо през годините се води медийна атака срещу държавните железници е, че някои хора просто не искат вече те да са държавни. Или пък имат интерес да не пътуваме с влакове, а с автобусите, с които превозът е много по-скъп. А най-вероятно причините са и двете.
Затова непрекъснато се преувеличават инцидентите (които се случват при всеки вид транспорт), закъсненията (които се случват и при всеки друг вид транспорт) и „липсата“ на комфорт (която също може да липсва и при другите видове транспорт). Когато пътувам с междуградски автобуси почти никога не стигам в часа, в който съм планирал да пристигна, докато влаковете винаги са били точни до минутата. Категоричен съм, че с автобусите пътуването е в пъти по-некомфортно и по-опасно. Дори мисля, че железниците са най-сигурния транспорт. Но това, разбира се, е просто моето скромно мнение.
Първата ЖП линия на територията на България е построена между Русе и Варна. Открита през 1866г., още преди Освобождението. За съжаление, днес все повече линии се закриват поради намаляването на пътниците, което се дължи и на много други причини. Но една от тях e страхът от пътуването с БДЖ. Толкова много усилия са хвърлени в миналото, за да имаме железопътни линии... Би било много жалко, ако БДЖ фалира, заради бизнес интересите на някои хора. А в Западна Европа железопътният е най-често използваният междуградски транспорт. Ние тук го избягваме напразно, под влиянието на страха, който ни го налагат медиите, а хората там го предпочитат.
Пътувал съм няколко пъти и с приятели чужденци и никой от тях не ми е казал, че не му харесват влаковете ни. Те не биха се страхували, че ще ме обидят, ако ми кажат, че ги развеждам из страната с подвижна гробница, като каквито биват спрягани нашите железници от родните ни медии. Освен това, пейзажите, които се откриват през прозорците на вагоните, създават приказно усещане. А повечето от тези гледки, уверявам ви, няма как да ги видите, ако се движите по асфалтовите пътища. Ако имате приятели от чужбина и искате да им покажете красотите на майка България, качете ги на влак. Изобщо не се шегувам.
Аз не съм се возил на влак в чужбина. Но съм виждал влаковете там. Повечето тамошни локомотиви и вагони по никакъв начин не се отличават от тукашните, поне отвън. И там има чисто нови и по-стари влакове, както и тук. Противно на това, което си представяме, другите европейци не се возят на някакви извънземни влакове, а на съвсем същите като нашите.
Не съм запознат с частта по финансирането на БДЖ, за която, предполагам, разбирачите по-долу ще ми разяснят подробности, но съм съм сигурен, че ако все някога се приватизират железниците или просто фалират и никой не прояви интерес към тях (което много ме съмнява), няма да пътуваме нито по-безопасно, нито по-комфортно. Но със сигурност по-скъпо.
От къде знам ли? Толкова много държавни услуги се приватизираха, нали, „за да се подобрят“, а качеството им не се промени изобщо към по-добро, просто защото и преди това си беше добро. Единствено цените им се вдигнаха. Мисля, че няма нужда да ги назовавам кои са тези монополисти.