В България има проблеми, които са в състояние ежедневно да циркулират в обществото, без да се предприемат действия за тяхното решаване. Един от тези проблеми е ниското качество и огромната пропаст, които се появиха в българското висше образование през последните години.
Наскоро популярният вестник „Таймс” публикува своята годишна класация за 400-те най-добри университета в света. И, Боже, каква изненада беше за всички българи да разберат, че между тези 400 висши учебни заведения, няма нито едно българско присъствие. За справка, съседна Турция се подвизава с цели 5 университета в класацията.
Отсъствието на български университет в престижната класация на вестник „Таймс” обаче не е единственият удар, който родното образование трябваше да изтърпи. Само преди броени месеци, Съветът за висше образование на Турция отказа да признава дипломите, получени в български университети. Причината за това решение е много проста: оказа се, че българските дипломи масово са фалшифицирани, като оценките и положените изпити нямат абсолютно никаква стойност при турската система на работа.
Турският посланик дори си позволи да коментира този проблем, като даде няколко съвета как българите да се справят с порочните практики, които съществуват в нашенското образование. Неговите предложения обаче не само че не бяха чути от българските ректори и хората, които работят в областта на образованието, но и самият посланик беше заклеймен и обявен за обществен враг на България. Истината обаче е, че стойността на българското висше образование рязко спада с всяка следваща година. И може би ректорите на родните университети трябва да се концентрират повече как да задържат и привлекат българските студенти, отколкото чуждестранните.
Българското образование отдавна вече не е това, което е било. То е загубило не само своята стойност, но и своя блясък. По незнайно какви причини, в днешно време голяма част от хората смятат, че и кон да се вкара в някои от нашенските университети, ще завърши. Това скептично мнение до голяма степен се изгражда и поддържа от самите университети.
В днешно време голяма част от родните висши учебни заведения умишлено понижиха критериите за прием, като същевременно с това се намали и стойността на самото образование. Така нареченото „сито”, което трябваше да „отсее” добрите от лошите кадри вече не съществува. В резултат на това понякога в обществото ставаме свидетели на скандални и смехотворни случаи, като например как една „висшистка” написа Белгия за столица на Сърбия (справка: Вип Брадър и „интелектуалката” Златка).
Друг основен проблем на родното висше образование е липсата на конкурентоспособност. България е една от държавите в ЕС с най-висок процент на безработни висшисти. Много млади хора завършват висшето си образование и не могат да си намерят работа по специалността, която са учили.
Липсата на подобна алтернатива в страната ни, кара голяма част от младите български висшисти да заминат за чужбина с надеждата, че там ще бъдат оценени. Доказателство за това е скорошното проучване на „Евростат”, което гласи, че годишно 25 000 млади души напускат България и отиват да живеят в чужбина.
Като основна причина за тяхното заминаване, те посочват, че не са удовлетворени от качеството на българското висше образование или пък не могат да си намерят добра професионална реализация. Може би е крайно време, тези шокиращи резултати да бъдат видeни от ректорите на родните университети и те да насочат вниманието си към българските студенти.
В противен случай, висшето образование ще продължи да запада и догодина шансовете ни отново ще бъдат нулеви да присъстваме в класацията на „Таймс” за най-добрите университети в света.
