Отиде си лятото и дойде есента. Летните жеги вече останаха в историята и е време отново да извадим топлите дрехи. Приятните вечери, прекарани в разходка навън, отстъпват място на вечерите, прекарани пред телевизора. И за да не скучае българският телевизионен зрител, тази година нашенските продуценти са впрегнали всички сили, за да спечелят неговия интерес.
Може би за първи път от доста време насам, родните телевизии няма да заложат на клонирани еднотипни предавания, а всяка от тях ще излезе на пазара със свое зрелищно шоу. Като се започне от „натъпкването” на знайни и незнайни випаджии в луксозна къща и се стигне до „оригинални публицистични” предавания с водещи, които са до болка омръзнали на телевизионната аудитория. Редом обаче с надпреварата кое предаване ще е по-гледано, започна и състезанието коя телевизия ще „извади” на пазара по-успешен сериал. И тук вече нещата сериозно започват да загрубяват и да излизат извън контрол.
Още от средата на лятото „Би Ти Ви” ни „продъни” ушите с безсмисления въпрос „Къде е Маги?”. Сутрин, обед и вечер телевизията ни задаваше този въпрос, като накрая дори и най-закоравелите скептици на българските сериали, започнаха да се питат коя аджаба е тази Маги и къде, по дяволите, е отишла. Затова и когато сериалът направи своята премиера в ефира на частната медия, пред малкия екран имаше голям брой зрители, които очакваха да видят нещо нови и интересно. Зрителският интерес обаче беше „жестоко” убит още в първия час на пилотния епизод.
Оказа се, че новата продукция на „Би Ти Ви”, която трябваше да представлява напрегната крими драма и да съчетава в себе си изненадващи обрати в стил „От местопрестъплението”, е повече от безинтересна, а действието се влачи с бързината на костенурка. Не знам какво разбират продуцентите на сериала под думите „спиращи дъха екшън сцени” и „главозамайващ съспенс”, но тези две определения категорично отсъстват в „Къде е Маги?”.
Проблемът обаче не е в слабото начало на този сериал, а във факта, че телевизиите не се отказват лесно и две нови продукции вече надничат зад ъгъла. От няколко дни „Би Ти Ви” прави упорита реклама на новия си сериал „Секс , лъжи и музика”. Продукцията е дело на създателите на „Стъклен дом”, Митовски и компания, а според техните думи ще видим нещо неизлъчвано досега в българския ефир. От телевизията повдигнаха малко завесата и разкриха някои подробности около сериала. Продукцията цели да покаже живота на младите хора в България и затова действието ще се развива в столична гимназия. В главните роли ще се превъплътят актьори, които в продължение на две години се подвизаваха и в „Стъклен дом”. Така например, Георги Кадурин ще влезе в ролята на безскрупулен директор, Диляна Попова ще бъде сексапилната учителка по физическо, а „на всяко гърне похлупак”, известен още като Юлиан Вергов, ще играе масовия любимец. Главните роли ще се изпълняват от талантливи тинейджъри, които имат актьорски заложби и могат да пеят.
Дотук добре. Нека на българския пазара да се появяват нови продукции, които да дават път на талантливи млади хора. Проблемът обаче е, че абсолютно същият сериал ще се завърти и по „телевизията майка” БНТ и то горе-долу по същото време. Продукцията на БНТ е с гръмкото заглавие „Escape”, а продуценти ще бъдат братя Чучкови. Не знам дали съвпадението е случайно или не, но историята тук отново ще разказва за група тинейджъри, които се сблъскват с редица трудности, докато намерят себе си. В главните роли отново ще влязат никому неизвестни млади хора, като идеята на продуцентите е сериалът да бъде техния трамплин към славата.
Ентусиазмът на нашенските телевизионери е меко казано странен. Факт е, че българските сериали определено спечелиха зрителското одобрение през последните 2-3 години, но истината е, че в последно време те започнаха да „издишат” с все по-слаба драматургия. Изненадващото в случая е, че вместо да се опитат да измислят нещо оригинално, което да „грабне” вниманието на телевизионната аудитория, нашенските продуценти копират до болка „изтъркалите се” истории от чуждестранни сериали.
В стремежа си да спечелят повече зрители и да ударят конкуренцията в земята, нашенските сериали започват да приличат все повече на квартални вечеринки. Хуморът е „плосък”, действието е мудно, а съспенсът и неочакваните обрати изобщо не присъстват. Или накратко казано: не може да се търси никаква оригиналност и стойност. Затова може би преди да тръгнат с поредния грандиозен проект, който е взаимстван едно към едно от Запада, родните телевизионери трябва да се замислят как да върнат свежестта на българските сериали. В противен случай ще си караме по добре изпитания български метод: правим една крачка напред, а после две назад.
