Истерията е масова. Всеки ден си повтарям едно и също, като мантра: "Всички са полудели, всички са полудели". И в един момент се усещам - мътните го взели, говоря си на глас.
Днес казах, уж на майтап: "Ще полудея". Минути по-късно полудях. И едва няколко часа по-късно, когато успях да успокоя ураганите в себе си се сетих за онези ню ейдж неща. Направо си направих автопроклятие.
Седя си, пуша и гледам навън. Минават разни хора и ме питат къде се намира нещо, което е точно до тях - само да се обърнат и голям, светещ надпис се изпречва пред погледа им. Луди, мисля си. Влизат при мен и ме занимават с неща, от които си нямам ни най-малка представа. Явно им приличам на застрахователен агент в магазин за захарни изделия. Луди, вече съм сигурен.
Ама кулминацията е като дойдат и ме питат за нещо, с което мога да им помогна и аз любезно се усмихна и кажа: "Да, имам това, което търсите" и ми отговорят: "Не, нямате", след което си тръгнат. Тогава си мисля, че май само аз съм останал нормален в целия свят.
Ама накрая излиза, че май лудите хора в живота само ни карат да се чувстваме по-нормални и да не обръщаме внимание на собствената ни нестабилност. Не ми трябва психолог, мислят си повечето българи. И аз това си мислих преди - защо да давам пари на някой, който да слуша за проблемите ми? Нали имам приятели. Е, да, ама и приятелите си имат техни проблеми, освен всико са пристрастни - някои са завистливи и не искат да си щастлив, други ти казват това, което искаш да чуеш, само и само за да те накарат да млъкнеш и да спреш да ги тормозиш с "филмите" и параноите си.
А пък да успееш да си вземеш рецепта за успокоителни си е като официално да ти е издадена жълта книжка. Не знам, наистина, до колко професионалист може да помогне - нали в крайна сметка и те са хора, което автоматично прави и тях малко или много изчаткали - ама всички говорят, че в чужбина било нормално. Питам аз, нормално ли е наистина да ходиш на психолог и да си вземаш хапченцетата на запад? Защото, честно, нямам отзиви. Само слухове и това, което съм видял по филмите, ама те не винаги са достоверни.
А може би просто е нормално да си луд и да нямаш желание да се лекуваш. Поне профилактично, така както си лекуваме другите болежки.
Имах позната, която получаваше обриви от нерви. Ама нали ще ни се смеят хората, ако някой разбере, че я караме на "куклички" и - дори да го правим - не си позволяваме да говорим за това.
В интернет засичам новините - като гледам не само обикновените хора са дали на късо, известните също ги е подхванала лудостта, да не кажа повече. Слушам за Черни Златки и Вип Брадъри, за новото Азия-травестит ампоа на Азис и си мисля... имало ли е момент в който музиката е била за слушане, а телевизията за развлечение, защото май сега всичко е състезание по лудост - кой ще бъде по-голяма откачалка и ще привлече повече внимание към себе си.
Кое ни различава всъщност от хората, които в действителност имат психически отклонения и кой определя кои от нас трябва да се лекуват и кои да са на свобода? Защото виждам много нестабилни хора - освен гореспоменатите, такива с истински психични проблеми, които не са в специализирани заведения. И познавам някои, които са си доста нормални, но все пак се лекуват.
Българинът ли е изпаткал или целият свят?
