Съвсем скоро българската кино общност беше „разтърсена” от новината, че режисьорският дебют на Валери Йорданов и Иван Владимиров, „Кецове”, ще бъде българското предложение за престижните награди Оскар. Новината беше изненадващо публикувана в сайта на Националния филмов център, като в съобщението не се съдържаше аргументация за избора на съвета. Това предизвика масово недоволство от страна на българската кино общност, като мнозина смятат този избор за абсурден и гарантират пълен провал на лентата в надпреварата за Оскар.
Изказванията, които се тиражират в медиите на представители на българската кино общност, недвусмислено показват огорчението и разочарованието на кино гилдията. Дори един прочут кинокритик заяви, че след като българското кино преживя подем и постигна обнадеждаващи резултати, в момента то отново се намира в болезнен спазъм и криза. Причината за острата критика към Националния филмов център не се състои само заради липсата на аргументация при избора. Причина е явното и тенденциозно игнориране на най-успешния български филм за изминалата година – „Аве”.
Лентата на режисьора Константин Божанов е носител на 19 световни отличия и се превръща в един от най-награждаваните български филми през последните 20 години. Продукцията спечели награда за най-добра режисура на фестивала „София Филм Фест, получи отличие от гилдията на българските кинокритици и взе награди от международните кино фестивали във Варшава и Висбаден. Освен това „Аве” е и първият български филм от 1979 година насам, който беше избран да се състезава в Седмицата на критиката в Кан. За сравнение, единствените постижения на „Кецове” са награди от международния фестивал за кино в Москва и филмовия фестивал в Карлови Вари. Затова съвсем логично следва въпросът – „Кецове” ли беше най-подходящото предложение за толкова престижни награди, каквито са Оскарите?
И защо Националният филмов център пренебрегва успешните български продукции и дава шанс на по-некачествени филми?Според голяма част от кинокритиците в България, основният проблем се съдържа в обърканата система на оценяване на българските филми. Недостатъкът при тази система е, че самата тя не играе съществена роля, но самото оценяване е изключително важно. В следствие на това се създава истински хаос, когато започне оценяването на български филми.
Друг съществен проблем е, че често се получава конфликт на интереси. Например, все още не е ясно дали при миналогодишното гласуване на Националния филмов център е участвал бащата на режисьора Виктор Чучков-син, чийто филм „Тилт” беше избран да участва в надпреварата за Оскар. Голяма част от кинокритиците твърдят също така, че в Националния филмов център съществува голяма пропаст между „по-старото” и „по-младото” поколение. Поради тази причина често се избират ленти, които кореспондират повече с младите хора и носят по-лежерен нюанс, отколкото философски и „дълбокомислени” продукции.
Това до известна степен обяснява избора на „Кецове”, който разглежда основно проблемите на младите хора в България. В лентата на Валери Йорданов и Иван Владимиров се разказва за група младежи, които искат да избягат от своите проблеми в живота и динамиката на сивия делник, като се отправят към безлюден плаж. Там те се опитват да поставят ново начало в живота си и да преосмислят ценностите си. Филмът е предпочитан от по-младата аудитория, защото разглежда „болезнени” теми като усещането за свободата и дали можем да останем верни на себе си в днешното консуматорско общество. От друга страна „Аве” съдържа в себе си повече достойнства, защото кара зрителя да се замисли за многообразието в живота и преходността на всичко, което притежаваме. Все още не е ясно дали създателите на „Аве” ще предприемат някакви мерки срещу необоснованото решение на Националния филмов център.
На този етап обаче кино общността в България претърпява поредния си вътрешен трус, който се дължи на факта, че може и да сринеш една система, но когато хората останат едни и същи, проблемите винаги ще се появяват.
