Изобщо не ме интересува, че идват избори. Апатия, безразличие, гнус, политически живот.
Горе-долу така ги подреждам. Драмата ми не е в облъчването и че нищо няма да се промени за не знам си коя поредна година от един несвършващ преход в едно все по-безсмислено време, проядено от посредственост в последен стадий. Бъдещето е ясно: някъде там ще се пръкнат някакви нови пътчета, на които викаме магистрали, после ще се спукат, някой ще загине, разбеснели се кабели ще продължават да убиват, по телевизора ще се лее простотия, фалш и цици, хора с IQ колкото номера на обувките ви ще ви обясняват, че трябва да си опукате парите в хазарт, да си купите апартамента, щото в апартамента се съдържа смисъла на съществуването, на произволни интервали ще избухва някакъв скандал и ще умира в идните три дни, самопровъзгласената българска псевдоинтелигенция ще ви залива с реалити, предавания, бездарни сериали с бездарни режисьори и бездарни сюжети, колективното затъпяване ще продължи с пълна сила. Усещането за участие в света на селската аристокрация ще остане силно, обаче – да живеят социалките!
Избори. Все едно. Ако променяха нещо...нали така? Тия крилати фрази нямаше да съществуват без причина. Както казах драмата ми не е в кухите обещания, а в масовката. В масовизацията по-скоро. Кога точно и защо политиката се превърна в ежедневие за всички? Едно време, отдавна, някога, когато в света нещо все още се е случвало, политиката, държавността, дипломацията са отредени на един отбран елит със съмнителни претенции за кръв, позиция, наследство. Аристокрация, да го наречем. Съмнителни претенции или не, обаче, аристокрацията си е аристокрация. Политиката е професионална. Висшата класа си е висша, щото е унаследила някакви неща и членовете ѝ разполагат с някои очевидни предимства, които я вдигат над останалите и съответно я правят доста по-подходяща да върти държавните дела. Тая аристокрация не трябва тепърва да завършва библиотекарския (нарочно е с малка буква), за да се опита да прикрие своя посредствен характер, тя е привилегирована – каква страшна, опасна дума, особено сега, когато трупът на комунизма се изправя от гроба си и пълзи по корем на запад, надушил европейски мозъци и плът. Истината е, че тая аристокрация няма как да не е привилегирована. Всъщност истината е, че няма как да няма привилегировани. Хайде да не се връщаме да даваме примери за „първи сред равни“ и точно как беше реализирана кучешката утопия.
Тази аристокрация, улегнала и удобно настанила се във Версай, да речем, не крие своето високомерие. Франция неслучайно е разделена на три съсловия и посланието е повече от ясно: всеки си има място, всеки трябва да познава своите ограничения, всеки трябва да прави това, което може най-добре. Комунизмът промени това. Краварят стана министър, текезесарят стана партиен секретар, партизанинът затворник стана милиционер. Раздаване на мъст и морал, толкова комичен, колкото и онова, което споява онова общество. Тук политиката започва да се изпростачва. Тя вече не е дело на държавници, генерали и дипломати, а отворена, разградена територия, достъпна за всеки – качествата, образованието, способностите нямат значение. Има значение кого познаваш. Има значение линията, която следваш. Земеделието влиза в политиката, занаятчийството влиза във вътрешните дела, какво става, наборе, присъщо за полето, влиза в дипломацията. Оттам всичко тръгва надолу.
После дойдоха социалните мрежи, интернет – туморът, който изсмуква живота на модерното време. Политиката влиза във фийда ви, с нея се прокрадва измамно усещане за съпричастност – лайкове, коментари, споделяния, анализи, коментари. Всички могат да се изкажат, всички могат да се изплюят на нечия стена и да си кажат колко им е тежко, всички дават мнения, всички участват дейно и активно в политическия живот на страната, но не могат да разграничат бруто от нето, цакат държавата с данъци и други далаверки и си мечтаят за времето, в което такива като тях, първи сред равни, са били начело. Имаме новина: вие сте начело. Вие управлявате. Вие, които предпочитате да плюете и да търсите към кого да насочите пръст, вместо да го опрете в гърдите си. Вие, които мразите съществуването си, но не правите нищо, за да го промените. Вие, които не знаете нищо друго освен да друсате хоро на плажа и да следите безинтересния живот на жалкия ни хайлайф, потомството на текезесарските политици и дипломати, в същите ония реалити формати, които те сами направиха за себе си. За да занимават вас със себе си и от това да затвърждават собствената си позиция. Но те не са виновни. Търсенето определя предлагането – първи закон на свободния пазар. И те го използват чудесно. За да гълтате помията, която се лее от екрана, и да си мислите, че с коментарче във фейсбук сте близо до тях. Няма нужда да сте близо до тях. Вие сте тях, не си правете илюзии. Защото нямаме аристокрация. Защото нямаме класа. Нямаме интелигенция. Нямаме вкус. Нямаме никакво разделение. Най-ниското от ниското е начело на страната.
Маршът на тъпите прически продължава с пълна сила. Маршът на тъпите изказвания, на тъпите, упоени физиономии, маршът на безкритичното, на конформисткото, на угодническото продължава. И ще продължи. Мразете ме, препсувайте ме докато дочитате това изречение. Не ме интересува. Нещата трябва да се казват с истинските си названия.
И, за бога, не правете революция. Тя ни доведе дотук. Нищо няма да стане с гласуване. Няма месии, няма царе и няма Батман, няма външен спасител. Спасителят е вътре. Нищо няма да стане с плюене и желание за пролетарско отмъщение. Ще стане само с образование, ще стане с деца, които са пет класи над вас, ще стане със силни и добри учители, ще стане с книги и музика и изкуство. С любопитство. Интернет не е инфлуенсърки и панелни войни, така ли беше? Говорим за безкрайно поле от информация, което се използва по възможно най-погрешния начин. И докато това е така, маршът на тъпите прически, лишеното от всякакъв смисъл българско ежедневие и посредствената блюдолизническа политика ще продължат необезпокоявани. Защото колкото по-прост е народът, толкова по-слаба и обречена е държавата.
Още едно противно, но съвсем вярно клише. Искате ревюлюция и промяна? Търсете я в себе си.
