Емир Кустурица знаеше зловещата тайна на политиката. Тя е в това, че постепенно може да заключва в ъндърграунд, в който да живеят цели поколения; да се раждат деца, да има сватби, маймуни, танкове, погребения. В момента става точно това - властта умува за референдум, който да се допита до гражданите дали казармата да стане задължителна.
Как от претъпкано шкафче с евро стигнахме до въпроса за казармата не е ясно. Хем има ясна верига от събития, хем поне едно от тях трябва да е било халюцинация, която да е счупила реалността. Това с казармата не е граждански въпрос. Това е широко отваряне на шахтата към ъндърграунда, която започва да ни праща - да цитираме Кустурица отново - на п*чка си материна.
Очаква се в подземието да започнат страшни препирни за казармата и ако може да продължат колкото се може по-дълго. Да увлекат всички нещастници в подземието, да забравят, че някога много отдавна над тях някой е хлопнал капак и от време на време слиза, за да ги зареди с ново безумие, което да обсъждат, псуват, бистрят. Поне докато спре да им прави впечатление, че има нещо странно в това да осветяват помещение чрез човек, който е вдигнал друг човек във въздуха с колело и другият човек върти като луд, за да прокара лъч с динамото.
На изключително много събития от последните месеци е паднал такъв сюрреалистичен печат, че големият политически слоган е не просто оставка, а за оставка за недействителността. Аз не се наемам да твърдя, че властта обективно съществува. Дори в казармата да казват друго.
