В разгара на лятото много неща се казаха и написаха за българското Черноморие. Почти всяка втора статия на тема почивка по морските ни курорти включваше подробно описание на мръсните и пренаселени плажове, на евтиния и некачествен алкохол, който се предлага, на пияните чуждестранни туристи и на турбо чалгата, която се чува от всяко заведение.
Всяко лято се прави детайлна дисекция на проблемите по родното ни Черноморие, за да може догодина същите тези проблеми да ни посрещнат отново още с приближаването към морето. И така слушаме една и съща песен вече години наред, без да съществува дори и най-слабата надежда за промяна. Винаги досега, когато на дневен ред отново излязат проблемите по родното ни Черноморие, голяма част от българското общество започва да обвинява управляващите. Разбира се, в тези упреци се съдържа голяма доза истина, тъй като властимащите и безскрупулните бизнесмени превърнаха морските ни курорти в бетонови площадки, а плажовете – в скъпо удоволствие, което не е достъпно за всеки. Всяко нещо обаче има две страни.
И ако от едната страна на проблема стоят „плажните босове” и ленивата градска управа, то от другата страна е порочният български манталитет, който се проявява навсякъде. В никакъв случай не оправдавам застрояването по морето или пък завземането на плажните зони и все по-високите цени на чадърите. По същия начин обаче не мога да намеря и оправдание за хората, които си оставят боклуците на плажа при условие, че кошчето за отпадъци се намира на няколко крачки от тях. Не мога да разбера и хората, които съзнателно нарушават определени правила само за да покажат колко са велики и как стоят над закона. Отбелязвам тези две неща, тъй като съвсем скоро станах свидетел и на двете, като смятам, че всеки, който почива по родното ни Черноморие ще се сети за още цял куп прояви на великия български гений.
Преди да продължа с коментара си обаче искам да отворя една скоба и да кажа, че аз лично смятам, че България е чудесна страна, която има много красиви морски курорти. За да се превърнат те в още по-посещавана и уважавана туристическа дестинация, може би трябва обществото да се замисли за своите действия и да се опита да намали проявите на българския манталитет.
И така връщам се на главната причина да напиша този коментар. Съвсем наскоро ми се наложи да посетя променения и по думите на варненци „облагороден” варненски градски плаж. Мястото, на което бях, се намира близо до прочутата „Алея първа” – проект, чиято основна цел е да спре застрояването по крайбрежната алея и да върне варненци на градския плаж. В интерес на истината, тази инициатива заслужава адмирации и може да се каже, че дори е постигнала частични успехи. Част от заведенията, които преди се намираха по крайбрежната алея, в момента са премахнати, а медийният шум, който се вдигна около проекта насочи вниманието на градската управа към позабравените варненски плажове.
Друг въпрос е, че в момента на част от алеята е разположена толкова много строителна техника, каквато няма и при изграждането на метрото в София. Но да не се отклонявам от темата. Важното в случая е, че преди време на този участък бяха направени сериозни ремонти и инфраструктурни промени, които създадоха един далеч по-приятен облик на крайбрежната алея. Днес тя е асфалтирана, многобройните заведения не закриват гледката към морето, а на част от крайбрежната алея дори има и специална зона за паркинг, където посетителите на плажа могат да оставят колите си. Точно тук се появява и един от първите проблеми, тъй като за да съществува дадено нещо, трябва да се спазват определени правила, а по-голямата част от посетителите на плажа не споделят това мнение. И така, цялостната идея е, че посетителите на плажа, които идват с автомобил, трябва да го паркират на обособената зона за паркинг и да пресекат крайбрежната алея, като направят точно 3 крачки, за да стигнат до плажа. Да, ама не.
Изглежда, че за някои хора това разстояние от три крачки е непосилно и повечето души масово паркират колите си върху тротоара, където започва плажа. В следствие на това се оформят гигантски „запушалки” и задръствания, които могат да се сравнят само с тези в София и то в пиковите часове на работния ден. Така след 10 часа сутринта, когато по-голямата част от колите вече са задръстили крайбрежната алея, преминаването в този район дори и пеша става невъзможно, а камо ли с автомобил. Още по-жалкото в случая е, че през това място периодично преминават патрулиращи полицаи, които не само, че не налагат санкции на нарушителите, но дори и не правят опит, за да облекчат образувалите се задръствания.
На фона на това замърсяването на плажа от посетителите може да изглежда като някакъв маловажен и незначителен проблем. Истината е, че точно плажът на крайбрежната алея „гъмжи” от боклуци. И причината за това не е нередовно почистване. Напротив, плажът се чисти всяка сутрин. Причината са посетителите, на които е прекалено трудно да се разходят до коша за боклук и предпочитат да оставят найлоновите си торбички и изгорелите си фасове, разпръснати по плажа. Така, въпреки че на плажа има поне десетки кошчета за отпадъци, те си стоят празни за сметка на мръсния плаж.
Казвам всичко това с ясното съзнание, че този коментар няма да промени абсолютно нищо и само ще се присъедини към хоровия глас на недоволство и разочарование от българските плажове. Въпреки това обаче смятам, че на подобен тип проблеми трябва да се дава гласност. Смятам, че въпреки всичко в България има много красиви места, включително и по Черноморието, където човек може да си почине и да прекара една приятна ваканция. За да почиваме в комфортни и приятни условия обаче, до голяма степен това зависи и от самите нас.
Не може за всичко да обвиняваме правителството, властта или градската управа, при условие, че самото общество не знае как да създаде и съхрани културен модел за почивка. В крайна сметка от самите нас, посетителите на плажа, зависи дали той ще остане чисто и приятно място за почивка. Ако обаче всеки продължи да постъпва така сякаш плажът му принадлежи, никога няма да се излезе от порочния кръг на българското надцакване и прецакване.
