„Аз, зрелостникът Петър Петров съобщавам на всички заинтересовани, че от 15 май откривам моята кандидатстудентска кампания. ВУЗ-овете, които желаят да ме запишат за свой първокурсник, трябва да отговарят на следните условия: /следват изискванията на зрелостника/. Към документите за кандидатстване трябва да е приложено и мотивационно есе на тема „Защо искаме да сте наш студент!” Ще оценявам кандидатите по шестобалната система. Една единица повече към оценката ще получат тези, които през декември миналата година ми изпратиха заявки за запазване на място и преведоха такса от 30 лв.”
Като нищо след някоя и друга година в медиите и в социалните мрежи може да се появят подобни платени съобщения. Според констатациите в последното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България общият брой на студентите във ВУЗ-овете у нас през 2019 г. е намалял с близо 17% в сравнение с 2014 г. В 15 направления отчетеният спад е над 30%. В 5 направления обаче има увеличение с около и над 30%. А делът на чуждестранните студенти у нас се е увеличил от около 4% през 2013 година до близо 7% през 2019 г.
За 5 години българските студенти в българските ВУЗ-ове намалели с цели 17 процента? И то - при тези невероятно изобретателни методи, с които висшите ни училища атакуват горките зрелостници, за да ги привлекат в своите аудитории! За тях всеки студент в повече означава по-голям делегиран бюджет, повече постъпления от семестриални такси и т.н. Приемането в първи курс продължава до n-то класиране, само и само да се запълнят колкото може повече свободни места. После – който не е влязъл, само той не е завършил. Обществена тайна е, че много от ВУЗ-овете ни имат негласна политика скъсаните на семестриалните изпити са възможно най-малко – иначе училището губи пари.
Висшето образование трябва да е като фуния – през широката част да влизат много студенти, за да се даде шанс на повече млади хора. От другата страна на фунията обаче трябва да излиза по-малко, но само качествен „материал”. А у нас висшето образование е като права тръба – каквото влиза, това и излиза, твърдят университетски преподаватели, които не са склонни да правят компромиси с качеството на своята работа.
Според друга публикация тук в периода 2014 – 2019 г. висшето си образование в нашите 51 ВУЗ-ове са завършили 272 000 български студенти. От тях 55 на сто са с магистърска степен – близо 150 000. 40 процента са бакалаври – 108 800 души, а 5 процента са професионални бакалаври – 13 600 души.
Пак според публикацията 61 на сто от завършилите магистърска степен са се реализирали на позиция, изискваща висше образование. Логично е човек да се запита – а защо въобще са учили във ВУЗ останалите 39 на сто - това са 58 500 завършили студенти?
Същата е ситуацията и при другите две образователни степени. От завършилите през тези 5 години бакалаври само 36 на сто работят на позиции, за които се изисква висше образование. За останалите 64 на сто – близо 70 000 души, дипломата от ВУЗ се е оказала излишна тапия.
При завършилите професионални бакалаври 65 на сто – 8 840 души, не работят на позиция, за която се изисква висше образование.
Ако сложим калема, излиза, че от тези 272 000 абсолвенти в периода 2014-2019 г. общо 136 972-ма са плащали семестриални такси и са държали десетки изпити за тоя, дето духа.
Както е тръгнало, ще е най-добре да обявим почин „Всеки зрелостник – студент, всеки студент – абсолвент!”. И ВУЗ-овете у нас да започнат да записват кандидатстуденти още от детската градина...
