Априори е ясно, че някъде там, в дъното на тунела на пандемията има светлина. Колко е дълъг тунелът обаче, още никой не знае. Продължаваме напред в тъмницата, защото нямаме друг вариант – не можем да се върнем и да завием по път без тунели...
Няма го и Данко, героят на Максим Горки, който разкъсал гърдите си, извадил пламтящото си сърце и осветил с него пътя на отчаяните хора от своето племе през мрака на гората от дървета великани. Извел ги до свободната земя, засмял се гордо, после паднал и умрял. „А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.”
Днес всички сме сигурни, че когато стигнем до светлината в тунела, тя ще ни отведе в друг свят, различен от този, в който живяхме досега. Не вярвам обаче, че той ще стане по-добро място за живеене на хора. Просто, защото човечеството вече многократно е показало, че не иска да се поучи от последствията на катаклизмите, които само е предизвикало. Ако можеше, щеше да промени себе си и света към по-добро още след саможертвата на Христос. Божият син бе разпнат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството. Може и да звучи еретично, но след Возкресението Христово войните не са станали по-малко или по-хуманни. Нито светата инквизиция в Средновековието е станала по-милостива при изтезанията на еретиците. Нито пък сме се опълчвали навреме на диктаторите, за да не им позволим да избият милиони. Нито алчността е изчезнала, нито пък човеците са станали по-добри – напротив, станали сме още по-големи грешници.
Колкото по-модерни технологии създаваме, толкова по-голямо самочувствие добиваме, че сме господарите на Природата и че тя е длъжна да се съобразява с нас, а не ние с нея.
Ако приемем условно Природата като една изолирана система, според принципите на термодинамиката тя постоянно се стреми към равновесие. При появата на външно въздействие системата реагира, за да възстанови това равновесие. Ние, хората, сме тези, които се опитват да променят природните закони, за да извлекат за себе си по-големи ползи, за да си осигурят по-лесен и по-луксозен начин на живот. А тези опити водят до дисбаланс в системата и тя реагира. И колкото повече се бъркаме в Божиите работи, толкова повече системата се разбалансира.
Според Третия закон на Нютон - всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Сегашната пандемия е точно такова противодействие на Природата - с нещо сме го предизвикали. И първото, което трябва да направим, е да открием с кое наше действие сме разбалансирали системата. За да не го повтаряме. Иначе коронавирусът ще мутира многократно и ще ни напомня периодично за себе си. Ако продължим безпардонно да се месим в законите на Природата, накрая тя или ще ни превърне в безмозъчни мутанти, които не боледуват от нищо, или просто ще ни заличи от света, за да намери най-после покой от нас.
