През последния месец най-често използваният израз от българския премиер е “Моята задача е да ви опазя живи”. В условията на вирусно заболяване това изглежда съвсем естествено. Питам се обаче, щом Бойко Борисов е толкова загрижен, защо има толкова много българи, които живеят под границата на бедността под негово управление? Защо възрастните хора, които има пряко участие в изграждането на държавността, вземат пенсии недостатъчни дори за битовите им нужди?
Защо в условията на извънредно положение не беше наложен мораториум върху битовите сметки, въпреки нарастващата безработица? Защо се допускат струпвания в НАП, за да се вземат прословутите ПИК кодове за пускане на данъчни декларации? Защо на закъсалите бизнеси се предоставят единствено кредити, които единствено ще увеличат задлъжнялостта им? Защо биват предприемани карантинни мерки без никакъв план за излизане от ситуацията?
Отговорът на всички тези въпроси е един. Защото управляващите на страната не са наистина загрижени за гражданите. Те изпълняват една краткосрочна задача – когато вирусът отмине да се похвалят с малко преки жертви. Всъщност, това е задачата на повечето правителства в Европа. Затова и на повечето места не се посвениха да отнемат свободите на гражданите си именно с този аргумент – искаме да ви опазим живи!
Сигурно вече се питате защо намесвам Левски в подобна ситуация? Ами нека да се върнем към периода на османското иго в България. Какво предлага Васил Кунчев на българите? Да се борят за свободата си. Той тръгва по революционния път с ясното съзнание, че това вероятно ще му струва живота. Същото прави всеки един българин, който взема участие в Априлското и останалите български въстания. Левски се превръща в икона и символ на преклонение, но колко са българите, които го последват? Историята ни дава отговора – твърде малко. Народът ни масово се възхищава на Апостола на свободата, но не иска да следва заветите му. Много обича свободата, но я иска на тепсия. И я дава лесно – когато се уплаши.
Но за да бъда напълно коректен трябва да призная, това не важи само за нашата нация. Така действа и цялостно обществото. Страхът и гладът са основните му движещи сили. Истерията около вируса и “броенето на трупове” ясно показа това. По статистика на World Counts за 2020 година само за ден от глад по света умират 40 000 души. Защо тези хора са по-маловажни от жертвите на вируса? Противоепидемичните мерки твърде вероятно ще доведат до още по-голям ръст на тези цифри.
И бъдете сигурни – карантинните мерки ще паднат, а вируса още ще го има. Ще има и оправдание за икономическата криза след това. За всичко ще е виновен вирусът, но не и правителствата, не и корпорациите. Както за смъртта на Милен Цветков виновен ще е някой си Кристиан. Няма да се търси систематична вина в правоприлагането. Нито в обществените нагласи.
Но да се върнем на живота и свободата. В България наистина има свободни и смели хора. Началникът на кризисния щаб е свободен да говори, че коронавирусът не се различава по нищо от останалите остри респираторни заболявания, а после да говори за него като за невиждан до сега ужас. Свободен е първо да изкаже мнение, че маски не трябва да се носят от здрави хора, а после да препоръча задължителното им носене, дори в открити пространства.
Финансовият министър пък е свободен да нарича хората маргинали. Да иронизира исканата помощ от държавата за останалите без препитание хора и да остане министър, въпреки че твори гаф след гаф. Премиерът пък е свободен непрекъснато да плаши гражданите, да говори за морги и трупове.
Нашата свобода като граждани пък стига до това да отидем да си напазаруваме. И да гледаме брифинги (вече и среднощни). Всъщност Бойко Борисов е типичен представител на нашата народопсихология. Той е специалист в мимикрията и оцеляването. Научи ни да оцеляваме, наистина. Щом български граждани са живи с доходи, които не достигат дори за плащането на сметките, значи действително е постигнал много.
Ще оцелеем и това. Ще се гънем, ще стоим между четири стени (колкото трябва) и ще се лъжем, че сме живи. Ще продължим да съществуваме. Ще купуваме самолети, а дребните бизнеси ще фалират. Ще продължим да задлъжняваме. Ще теглим кредити, за да консумираме. Ще ги оставим на децата си в наследство. Ще си сложим тенджера на главата и ще се наберем на нея. И ще поднесем венци в почит към Левски.
Дори и толкова години след смъртта му – все още не сме разбрали.
Живот без свобода не струва нищо!
