1) От десет години телевизията повтаря един и същ репортаж. Той се казва "Репортаж за задръстването на изхода от София". Репортер, изпратен на задръстване на изхода от София, питаше шофьор за задръстването на изхода от София. Шофьорът отговаряше, че е попаднал в задръстване. За това репортерът сякаш си даваше сметка. За по-сигурно се събираха няколко гледни точки - други шофьори обаче убедено твърдяха същото. Накрая между репортера, шофьорите и камерата се раждаше рядък консенсус - и да е имало дни, в които да няма задръстване на изхода от София, уви, днес има.
2) Този малоумен репортаж щеше да бъде завинаги безсмислен, но през пролетта на 2020-та се роди единствена, безценна възможност внезапно да се окаже полезен. Как? На базата на баналната журналистика хората от щаба и хората от властта да се досетят, че ако последните десетилетия е имало задръстване на изхода от София, то - макар и животът да включва изненади - тази година най-вероятно ще има пак. Оттам насетне остава много малко до прозрението, че от огнището на заразата - София - те ще разпространят коронавируса из ръкавите на провинцията.
3) Ръкавите на провинцията имат най-слаба болнична помощ, най-оскъдна апаратура, но за сметка на това - съвсем застаряло население.
4) Успокояващото е, че то обича да ходи на църква.
5) Хубавото е, че то е пленено от доц. Мангъров и Слави Трифонов, а скоро ще му се обясни, че да останеш вкъщи на Великден означава, че си джендър.
6) Облекчаващото е в това, че при бизнес, минал онлайн, прибиранията са започнали още в понеделник и вторник.
7) Всичко това се разказва през две картини.
Едната, как премиерът подвиква на самотен тракторист в полето да си сложи маската.
Втората, как щабът и премиерът гледат с разширени зеници по телевизията как пуснаха хиляди души от София към страната, защото баналната журналистика не успя да ги научи на баналното и защото собственото им извънредно положение не ги научи на извънредното.
