В момента всички споделят една и съща история на браузъра, комбинация от обсесивно следене на новини и обсесивно препращане на миймове за генералът, който забранява на земя и небе, звяр и природа, и херпеси, да излизат. Докато мрачната статистика и той излизат едновременно, никой няма да излезе.
Далеч съм от мисълта обаче, че Изолационистите от последния ден, в каквито се превръщаме, спазват карантината само от медицински съображения. Доброволното гмурване в изолация е и тих отговор към друга пандемия. Тя бе поведенческа и не засягаше производството на стоки и услуги, от които се нуждаем, а бе свързана с култа към думата "Engagement" и психологическите й последствия.
Коронавирусът ще бъде дума на годината, но това бе думата на десетилетието - ангажирането и изпомпване на съзнания, стръвното оглозгване на всяка минута тишина и скука, носталгия и въображение, забягващи някъде мисъл и фантазия. Твърде забележителни хора нарекоха съвременната икономика "надпревара до дъното на мозъчния ствол", сиреч живот в епилепсия от нотификации, безмозъчни и безпричинни системи на call to action, токсична пъстрота от невероятно излишни неща и невероятно дълбока пустота под тях, скок от маркетингова сугестия в маркетингoва сугестия. Върху този изцеждащ мултитаскинг отдавна пада сянката на дълбока умора. И ако някой е почувствал странен вътрешен мир с идеята за изолация, то този мир е много справедлив и много навременен. Да си изолиран означава както да пазиш другите, така и да пазиш себе си от натрапливите повици за оказване на внимание на всичко, което не те интересува, но има наглостта да те убеждава, че те интересува. А то е много.
Затова и скромното облекчение от изолацията идва от начинa, по който епидемията събра всички пръснати внимания в едно. Създаде общ световен разказ. Тотален Engagement. Този разказ, разбира се, скоро ще омръзне, ще бъде непоносим, невъзможен, всички ще пожелаят разхлабване на юмрука, който държи историята му. Тогава вече светът отново ще може да бъде разказван по стария начин - с гъза на Ким Кардашян. Както се казва, ще излезе.
