Пореден брутален случай на насилие между деца потресе българската общественост. Но дали я разтресе? На клип, разпространен в социалните мрежи, се вижда как момче нанася побой над момиче в Кубрат. Става въпрос за момиче със "специални потребности", което не успява изобщо да се защити. Двете замесени момчета са на 13 години, а потърпевшата е 17-годишна. Стана ясно още, че побойникът е осъществявал с нея сексуален контакт през 2019 г. заедно с друго малолетно момче, за което е направил признания. Прокуратурата ще поиска налагане на възпитателни мерки спрямо двете 13-годишни момчета и третото, което е участвало в сексуалния контакт от миналата година.
Да си го кажем направо, тук говорим за беззащитно момиче, което просто е оставено на произвола на малолетни престъпници. Дали насилниците ще получат справедливо наказание, което ги откаже от подобни действия, изглежда твърде съмнително. Но още по-голяма тревога буди генезисът на това насилие. Свикнали сме да разглеждаме децата като символ на невинността. Но ето, че в случая 12-13 годишни подрастващи използват жестоко физическо и сексуално насилие, или са съучастници в такова. Всъщност, този случай далеч не е безпрецедентен.
В паметта ми изниква споменът за 14-годишните Антония и Мария, които удушиха съученичката си Маргарита. Пред разследващите двете момичета споделили, че си говорили да убият Маргарита 2-3 месеца по-рано. Да, този път не говорим за убийство, но границата много бързо може да бъде премината. Лесно и бързо можем да изтъкнем вината на родителите на насилниците, с техния пример или отсъствие. Кога ли обаче ще поемем отговорност за тази варваризация като общество?
Всъщност, варвари е определение, използвано за чужденци, които не споделят установената култура. Точно такова е отношението ни и към "чуждите' деца в нашата страна. Ще "осъдим" агресията, ще напишем гневен пост в социалната мрежа, а ако видим нещо подобно пред очите си - ще подминем. Защото не опира лично до нас, защото "не е нашето дете". Както години наред си затваряме очите и извръщаме глави пред онова, което се случва в домовете за сираци например. Или в домовете за възрастни хора. Бой, тормоз, изнасилвания - какво толкова, нека има работа и за предаванията на Карбовски. Дори без да влизаме в дълбоките детайли на човешката психика, можем да си отговорим защо деца бият, насилват и убиват.
Защото могат.
Защото когато единственият универсален измерител е силата и живеем по законите на джунглата - това е резултатът. Защото така изграждаме обществото си, а каквото посееш, това и ще пожънеш. И ако още се чудите откъде идва детската агресия и насилие, просто се забавете малко с тръгването на светофара и ще разберете. Сложните проблеми нямат прости решения. Диагнозата е ясна - децата насилници не са признак на здраво общество.
