Този въпрос може би звучи нелепо, но, уви, е на дневен ред през 2020-а година. Не е шега - дългогодишният британски журналист Алистър Стюарт, професионалист с 40 години стаж, бе принуден да напусне ITV заради туит с цитат от Шекспир.
Журналистът влиза в спор на историческа тематика в Twitter с Мартин Шапланд - чернокож мъж, който отговаря на туит на Стюарт, свързан с кралското семейство. След кратка размяна на туитове, новинарът цитира Шекспир на събеседника си, но в цитата има фраза, която чернокожият мъж ще намери за обида на расова основа и ще тагне директно телевизията на Алистър Стюарт, за да иска обяснение от тях. Ето как протича разговорът:
Стюарт: Бащата на кралицата, Джордж VI, умира в Сандрингам. За нея е трогателно място.
Шапланд: Мога да си представя как всичките ѝ замъци са трогателни по един или друг начин. И нека не спираме да се чудим защо едно семейство има толкова много палати за сметка на данъкоплатеца. Може да осъзнаете каква измама е.
Стюарт: Предполагам, че не сте чели много история...
Шапланд: Ами, имам научна степен по история, така че - разбира се, защо да не почнем да си измисляме неща?
Стюарт: Това е последният Ви шанс. Като студент по история би трябвало да знаете основите на финансовата връзка между Короната и данъкоплатеца. Тя е подпечатана от Гражданския списък, който впоследствие е заменен от Закона за безвъзмездна финансова помощ и доизпипан от данъчната сделка на Джон Мейджър.
Шапланд: Гражданският списък е закрит 2010-а година. Много съм в час.
Стюарт: "Гордият човек, опит от капка
нетрайна, кратка власт и сляп за свойта
трошлива същност, пред небето скача
с гримаси на ядосана маймуна,
които карат ангелите горе
да ронят сълзи, тъй като не са
със нрава ни и смъртни като нас,
та да измрат от смях"
Шапланд: Новинар на ITV току-що ме нарече “маймуна” зад маската на Шекспир. Мяра за мяра, Алистър е позор.
Стюарт: (емотикон на ангел)
Шапланд: Даже прави своя версия на "невинно лице". Мога ли да попитам какво мислят от ITV за това?
Скоро след това Алистър Стюарт бе принуден да напусне работното си място, а профилът му в Twitter бе изтрит. В следващите часове хиляди хора се обединиха в негова подкрепа, а негови колеги журналисти също се изказаха публично в негова полза, включително и журналистката от индийски произход Ранвир Сингх. Тя също бе нападната за подкрепата към Стюарт и ѝ бе обяснено, че “като цветнокожа жена не бива да поставя личните си приятелства над расистката реалност”.
Междувременно Шапланд придоби неочаквана и нежелана популярност и също стана жертва на яростни атаки както от страна на почитатели на Алистър Стюарт, така и от най-обикновени расисти. Някои от грозните обиди към него бяха именно на расистка основа и той ги постна в Twitter в опит да покаже, че все пак е бил прав, но за момента преобладаващото мнение е, че Стюарт трябва да се върне на работа, а Шапланд е просто “жалък търсач на внимание”, както се казва в много туитове към него.
Нещо повече, потребители извадиха стари туитове на Шапланд, в които той директно обижда белите хора с расистки епитети и използва фрази като “ш*бана бяла привилегия” и “тези хора са толкова бели и богати, че са като чийзкейк” и още близо дузина подобни обиди, шеги и коментари на расова основа.
Междувременно наблюдатели установиха, че Стюарт е ползвал същия цитат и година по-рано по време на спор с друг човек - само че бял. С това си проличава, че журналистът не е вложил никакъв расистки умисъл в цитата, а е съвсем друг вид интелектуална подигравка (колко британско!). Както обаче често се случва, загубилият спора сменя темата, за да може поне в нещо накрая да излезе победител. А каква по-удобна тема за печелене в наше време от нечии наранени чувства, пък били те и пострадали от расизъм там, където го няма – в творбите на Шекспир?
