"Не бих взел предвид разнообразието, когато става въпрос за изкуство. Само качеството. Струва ми се, че да действаш по друг начин би било грешно."
Тези думи, по повод участието му като жури в номинациите за "Оскар", написа Стивън Кинг в своя Twitter акаунт - и кой не би се съгласил с тях? Това са думи на истински, доказан творец и човек на изкуството. Да, но крайнолевите пишман-либерали имат нещо против думите му и, както винаги, търсят под вола теле. И не само това - те защитават правото на вола да се самоопределя като биволица, а на телето - да расте в джендър-неутрална среда.
“Като писател имам право да номинирам в три категории - за най-добър филм, за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър оригинален сценарий. За мен въпросът с разнообразието - поне когато става дума за отделни актьори и режисьори - не беше на преден план.”
Донякъде очаквано, тези думи на Краля на ужаса ядосаха определени групи в САЩ (и по света), защото когато търсиш - намираш. Въпросните групи потърсиха расизъм - и го намериха. Изказването на Кинг е по повод факта, че той има право да номинира в три от категориите за “Оскар”, където сред номинираните има само един цветнокож актьор, а сред режисьорите няма жени. Особено засегнати от коментара на писателя бяха чернокожата режисьорка Ейва Дюверне (най-известна с филма “Селма”), която го определи като “назадничав и невеж”, както и чернокожата писателка Роксан Гей (автор на популярната есеистичена колекция на New York Times “Лошата феминистка”), според която изрази разочарование от това, че явно Стивън Кинг вижда качества “само в една демографска група”.
Стивън Кинг допълни впоследствие:
"Най-важното, което можем да направим като артисти и креативни хора, е да се уверим, че всеки има равен шанс, независимо от пола, цвета или ориентацията си. В момента такива хора са силно непредставени, при това не само в изкуството. Не можеш да печелиш награди, когато си изключен от играта."
И е точно така. Това обаче не значи, че жени, цветнокожи и хора с различна ориентация трябва да бъдат номинирани като самоцел. Подобен социален натиск върху изкуството е не само излишен, но и вреден. Модерната политическа коректност задушава изкуството във все повече форми. Неслучайно наградите “Оскар” няма да имат водещ за втора поредна година, след като Кевин Харт (който е чернокож комик и актьор, само за сведение на пишман-либералите), беше разпънат на кръст заради свои смешки отпреди 10 години.
А защо двуличие ли?
Защото същият този пишман-либерален свят, в който се подвизава и обидената от думите на писателя Британи Пакет (съветничка на Барак Обама), бурно аплодираха Стивън Кинг, когато обиждаше директно Доналд Тръмп в своите туитове. Сега обаче са недоволни, задето един човек на изкуството, една жива легенда на писаното слово, си позволява да каже, че поставя изкуството пред политическата коректност? Не е ли малко (или много) двулично? Да харесваме някого, само когато ни изнася и да хвърляме камък по него в първия миг, в който каже нещо, което дори на 1% не съвпада перфектно с нашите лични виждания?
Очевидната истина би била неприемлива за политкоректния елит, но тя е, че именно Стивън Кинг е единственият либерал в случая. Той си позволява да има свободата да съди за изкуството според качеството му, а не според пола, ориентацията и цвета на кожата на артистите, които го създават. Обратното наистина би било грешно по всички възможни параграфи.
Политическата коректност е новата полиция на мисълта. Новият комунизъм, новата диктатура, скрита зад маската на либерализма. Това обаче не е либерализъм. Либерализъм значи свобода, а когато се изразиш свободно, при това без да използваш каквато и да е реч на омразата и все пак попаднеш в беда за думите си - това не е свобода. Свободата на изразяване (в която не слагаме речта на омразата, важно е да се уточни) е основа на демокрацията и ако продължим да я удряме с все по-големия политкоректен чук, демокрацията ще се сгромоляса и съвсем ще заживеем в “1984” на Оруел. В САЩ не са го изживявали още, но тук сме. Затова търсят “равенство” на всяка цена, като само цел. В България, обаче, сме го виждали това равенство и си знаем, че един друг цитат от Оруел важи с пълна сила: “Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите”.
