Наскоро популярен български журналист заяви, че няма по-хубаво място на света от телевизионна България. И ако се замисли човек, в думите му може да се открие голяма доза истина. Тук не става въпрос за България, нашата мила родина, в която населението живее на прага на бедността, цените на горивата и основните хранителни продукти растат, но не и заплатите на хората. Не става въпрос и за тази България, в която здравеопазването и образованието са изпратени в девета глуха, а чалгата се разглежда като културен феномен и един от главните източници при възпитанието на децата.
Става въпрос за България или начинът, по който е представена страната ни по телевизора. Ако някой в днешно време си пусне тв приемника и допусне фаталната грешка да повярва на нещата, които се излъчват там, ще остане с впечатлението, че на света няма по-хубаво и приятно местенце за живеене от България. Точно така. Какви са тези хора, които постоянно мрънкат? България била най-бедната държава в ЕС, младите хора масово напускали страната, високо квалифицираните професии били ниско заплатени. Няма такова нещо. Пуснете си телевизора и ще се убедите сами.
В телевизионна България думи като бедност, безработица и масова мутризация са табу. Нали всички сега гледат реалити формата по една частна национална телевизия. Аз няма да пиша за това. Аз ще кажа нещо друго!
В идеалната държава, която ни рисуват родните телевизии, не съществуват подобни „феномени”. В България от телевизора премиерът е велик, той може да се сравнява единствено с Господ, тъй като само богопомазан човек може да извършва толкова много дейности наведнъж. В телевизионна България министър-председателят е всестранно развита личност, той строи магистрали, открива метро, води „градивни” разговори с представители на малките общини, бори се с престъпността и ако му остане време, даже изиграва по някой футболен мач.
Затова и българският народ от телевизионна България само търси начини, за да покаже своята безрезервна любов към великия си премиер. То не бяха рисунки с лика на министър-председателят върху капака на коли, не беше избирането му за футболист на годината, а накрая даже се стигна дотам, че да го включат в учебниците по история.
Нищо, че мандатът му още не е изтекъл и подобна постъпка е незаконна. Това са незначителни подробности. В телевизионна България народът и населението са доволни и щастливи. И как иначе? Нали имат нов лъч на метрото и прясно построена магистрала, която ще ги отвежда за 4 часа до морето? Накратко казано: телевизионна България е едно уютно и приятно местенце, където властва пълна хармония и щастие, а хората са усмихнати и приветливи. Както се казва, на всекиго пожелаваме да отиде там.
Нещата обаче стоят малко по-различно, когато човек излезе от телевизионната утопия. Извън красивата картинка, която телевизиите рисуват на България, навън властва пълен хаос, мръсотия и бедност. Народът става все по-отчаян, но не защото не може да намери оригинални начини, за да демонстрира любовта си към премиера, а защото едва свързва двата края. Когато заплатата ти си остава непроменена, а цените на тока, парното, горивата и хранителните продукти растат, някакси не можеш да се зарадваш напълно на новия лъч от метрото. Когато знаеш, че има малки общини, които са на ръба на оцеляването и не могат да осигурят основни предпоставки за живот като работни места, сигурност и социално подпомагане, някакси не може да оцениш новата магистрала до морето. Същото важи и за голяма част от българските села, които изглеждат така сякаш е паднала атомна бомба.
В нетелевизионна България има райони, където хората от години не могат да спят спокойно заради високата престъпност. Липсата на сигурност и адекватни мерки, карат тези хора да вземат нещата в свои ръце и да стигнат до крайни действия. В България, която не е излязла от телевизора, мутризацията властва навсякъде, като вече е успяла да плъзне своите пипала във всяка област, която е значима за съвременния начин на живот. В тази България населението вече е изгубило надежда за промяна и трябва да води ежедневна борба за оцеляване. Или накратко казано: нетелевизионна България не е чак толкова приятно място за живеене. Затова известният журналист, за когото стана дума в началото, препоръчва да живеем в телевизионна България.
Там е хубаво, приятно и уютно. Преобладава вечно щастие и разбирателство. Проблемът обаче е, че всяка „красива” илюзия в даден момент се разбива на пух и прах. А накрая най-големите „пострадали” са хората, които са се осмелили да повярват в нея. Затова, ако трябва да избирам дали да живея в щастливо неведение или обградена от суровата действителност, ще се спра на второто. Не за друго, а просто, защото винаги е по-добре човек да остане здраво стъпил на земята, отколкото да се потопи в дълбините на фалшива утопия!
