"През 2013-а осъзнах, че не е редно почти всички артисти в България да си мълчат относно ставащото в политиката в страната ми", заяви Ицо Хазарта в текст, който вби клин между него и онези, които той подкрепяше години наред - градската десница.
Много обичам да слушам текста на "Колега" и други емблематични песни на Ъпсурт с политическа тематика, но това няма общо с политическата агитация.
Бунтарството държи живо обществото, но не е задължително да бъде на първично ниво.
И понеже за ниво на политическа грамотност в нашите "артисти" се възприема да "хлебиш" по политиците, то нека не се усещат длъжни да се изказват за политика. Или поне не след като са се показали вече на маймунско ниво.
И все пак за обръщението към ДБ:
"На хора, които искат по-високи доходи, по-добри пътища и по-малко празни приказки – вие им говорите за Истанбулската конвенция, за тротинетки и за права на гейовете. Всичкото това – докато седите из софийските кафенета, цъкате с телефоните и тъжно обяснявате как София се е напълнила със селяни."
Дори човек на ниво Ицо Хазарта погреба смешната псевдодесница. Аз след такова унижение бих се самозакрил, но вие такова нещо като достойнство нямате. В момента при десните се спори какви са били и какви трябва да бъдат отношенията им с Хазарта. А никой например не се замисля за това - абе този човек не е ли прав за собственото ни таргетиране на проблемите, дали в крайна сметка не грешим в самия ни социален разрез?
Но за хората над маймунско ниво. "Браво, Ице" не е състоятелно в случая. Бърсането на задника след насиране може да помага, но гащите вече са зацапани и смърдят.
