Цирковете със Сидеров повдигнаха доста важни въпроси, които обаче малцина ще зададат. Трудно ми е дори да ги приоритизирам, но ще се опитам. На първо място за пореден път се доказа тъжната максима, че формата е по-важна от съдържанието в обществения ни дискурс. Вторият е, защо се стига до подобни циркове, какво се крие зад подобно поведение. Обясненията единствено, че някой е луд и\или има проблем с алкохол, наркотици и т. н. са, да кажем са недостатъчни. Третият казус е поведението на БНТ, като водене на дебат, триене на видео, обяснение и прочее. Елементаризирането на случилото се също е линия на поведение. Доста хора ще махнат с ръка и ще си кажат "поредния театър"!Но се питам, толкова ли е добър артистът? Това е просто един цирк, който ще мине и замине. Вайръл за медиите, малко смях, после тъга от ниското ниво.
Но като общество отново едва ще си отговорим истински за генезиса на случилото се. Ще се посмеем малко на подмятанията за сексуалността на Джамбазки, но сделката за F-16 и злоупотребите с паспорти никак не са смешни. Нито предизборните дискусии.
Замисли ли се някой например, защо по тези студия не се канят кандидатите за общински съветници, а някакви шефове на предизборни щабове?
Защо хората с реална оперативна власт в СОС отново ще останат напълно непознати, докато разиграваме сценката на строгата учителка и хулигана в класа?
Равнопоставеност ли е повечето ефирно време за водещите партии, пред тези на по-малките и независимите? Вече доста често се чудя и за смисъла да питаме. В обществото на вайрълите и цирковете, въпросите не се чуват. Търси се скандалът, защото нали... продава. А какво по-важно от това? Камерата е готова, микрофонът работи, да го направим отново....
