Не бях и подозирал, че някога ще видя един от най-добрите комици на всички времена (и личен мой фаворит за титлата) в България, но и това се случи на 23 юли, когато Луи СК се появи на сцената на „Зала 3” в НДК за две бързо разпродадени представления. Още по-малко очаквах, че няма да има кой да напише и един ред за събитието из големите медии. Като журналист си мислех още след шоуто „Може да напиша нещо утре, но сигурно вече ще съм закъснял”, но така и не прочетох почти нищо по темата. Така де, как се подминава новината за гостуването на вечно актуален, култов комик, носител на куп награди „Еми”?
Дори да не се вълнувате от стендъп комедия, пак би било трудно да не сте чули за Луи СК. Около комика се вдигна огромен скандал заради това, че е мастурбирал пред свои колежки (макар и след поискано изрично разрешение за това), заради което кариерата му понесе сериозни удари точно в разгара на #MeToo движението. След малко по-малко от година „изгнание” Луи СК се завърна на стендъп сцената в Ню Йорк, а шоуто му бе нелегално записано и разпространено в YouTube. От това последва нов скандал заради виц, свързан с училищните стрелби в САЩ – смешка, приета с искрен смях от публиката, но впоследствие критикувана от моралистите из социалните мрежи.
Явно всичко това накара Луи СК да търси нова публика, пред която да тества новия си материал. За целта той избра Европа и дори включи в импровизираното си турне и България. Противно на очакванията и желанията на критиците му да бъде притеснен, слаб и съкрушен, Луи СК бе посрещнат с бурни овации от изправената на крака публика. В отговор, облечен с обикновената си черна тениска, излъчващ завидно спокойствие и увереност, американецът изнесе шоуто си толкова професионално и стегнато, колкото би го изнесъл и за Netflix запис. Някои от новите му смешки, „изтекли” във видеото от Ню Йорк, бяха запазили място в репертоара му, а доста бяха заменени с нови. Така например още в началото Луи заговори открито за скандала около себе си и никой не изглеждаше обиден. Даже напротив – именно вицовете по тази тема бяха приети с най-бурен смях и аплодисменти от 800-те човека в залата.
Политическата коректност в никакъв случай не е успяла да „обучи” комедийния ветеран и шоуто бе пълно с политически некоректни смешки, на които всички дружно се смяха, но със сигурност биха предизвикали гнева на кресливото малцинство от политически коректни псевдоборци за социална справедливост. Тук е важно да се каже и че смешките на Луи СК може и да са политически некоректни, но никога в никакъв случай не подстрекават към омраза. Обидените от тях са предимно хора, лишени от чувство за хумор, или интепретиращи думите му по изкривен начин. Така например, след заклеймения виц за стрелбата в училището в Паркленд, баща на едно от убитите деца обиди Луи СК в ТУитър и дори го призова „Ела да ми кажеш тъпите си вицове пред мен”. В действителност, вицът на Луи СК по никакъв начин не се подиграваше с жертвите, а само с децата от училището, които търсеха изява из медиите след трагедията. Но ако човек иска да е възмутен – винаги ще намери начин да бъде.
Комикът за кратко говори и за впечатленията си от София, като каза, че това е град, в който както се възхищаваш на нещо красиво, така само се обръщаш и виждаш някаква ужасно грозна гледка. Публиката и тук реагира със смях, макар че вече виждам заглавието в жълтите медии: „Американски смешник смята, че в София има ужасни гледки”, а под статията коментари от истински патриоти: „Къв е тоя бе, кой го е чувал?”, „Усмивките на Венци са по-смешни!”, „Къде е Шкумбата да го научи на туй-онуй тоя?”, „Американците са ни бомбардирали, какво очаквате?!” и прочие. С риск (и малко желание) да се повторя – ако човек иска да е възмутен, все ще намери начин да бъде.
За финал Луи СК призова да подкрепяме родната стендъп сцена (представители на която се изявиха за по 5 минути преди неговото шоу), защото е още в зародиш и отговори на различни въпроси от публиката. В края на първото си шоу, например, Луи получи въпроса „Ще кажеш ли и на Бил Бър да дойде?”, на което комикът отвърна само с “Fuck you” и слезе от сцената под бурен смях и аплодисменти.
Отговор, който спокойно може да се отнася и за всички негови политкоректни критици.