Ден първи:
Днес се събудих с болки в гърлото. Отидох на лекар. Лекарят каза: "Отвори си широко устата!" Отворих я. "Гърлото ти е огън!", извика със сетни сили лекарят, преди да изгори жив. Изглежда, че говореше буквално!...
Ден втори:
Гърлото продължава да ме боли. Отидох на друг лекар. Той реши да ми преслуша гърдите. "Вдишай дълбоко и издишай!" Издишах! Но така издишах, че и този лекар стана жертва на професията...Изгоря жив!
Ден трети:
...Назначиха ми витамини за лечение на гърлото. Но в аптеката нямаше никакви витамини. А после - защо съм изяла тримата братя и златната ябълка!? Заради ябълката – с лечебна цел!
Ден четвърти:
Днес имах главоболия! Отидох в аптеката и казах на аптекарката: "Имам главоболия!" Тя ми каза: "Всеки си има главоболия!", без да ми обърне никакво внимание. Глупачка! Не виждаше ли, че говоря в множествено число, защото имам три глави и ми трябва един аналгин!?
Ден пети:
Главите продължават да ме болят, та две не виждам. Опс, сбърках аритметиката! Казва се "главата ме боли, та две не виждам". Обаче аз имам три глави, значи "главите ме болят, та три по две- шест не виждам!" Е, след тези сметки вече ще ми се пръсне главата! Къде е юнакът, който искаше да ми отреже главите!?
Ден шести:
Отидох на преглед за главоболията до окръжната болница. Върнаха ме, защото не съм била дошла по клинична пътека...Е, тия крила защо са ми!? Много по-бързо ми е да прелетя, отколкото да вървя по пътеки!
Ден седми:
Какво да правя, хванах първата пътека и отидох до болницата пеша. Обаче пътеката, по която съм дошла, не била клинична. Ама как да не е клинична бе!? Колко хора станаха клинични случаи, като ме видяха да вървя срещу тях!
Ден осми:
Дойде юнакът, който отдавна искаше да ми отреже главите. Посрещнах го с искрена радост: "Добре си ми дошъл, режи ги, че как ме болят!"...Обаче юнакът така се втрещи от изненада, че хвана първата клинична пътека за 4- ти километър.
Ден девети:
...Дали пък не съм и аз за 4- ти километър!? Отидох. Приеха ме веднага с диагноза "раздвояване на личността". Но аз си държах и на трите глави, затова претендирах за диагноза "разтрояване на личността". Решиха, че се натягам за пенсия по болест и ме пуснаха да си ида по живо - по здраво.
Ден десети:
Не ме убиха тримата братя, не ме уби и юнакът, но май ще ме убие българското здравеопазване, което гледа на мен като на животно, вместо като на гражданин. А аз може да съм ламя, но съм българска ламя - български гражданин. Така че имам всички здравноосигурителни права. Но изглежда правата ми са само на приказки - измислени и фантастично преувеличени, в които не вярват дори и децата. И затова накрая ще си умра като приказен герой – ще ми отрежат главите! Но ще ги отрежат с високите цени на лечение и лекарства!
