„Дисни” се хлъзнаха по наклонената плоскост на безкрайно досадната политическата коректност и избраха чернокожа актриса (Хали Бейли) за ролята на Ариел в предстоящия игрален филм. И докато направиха героите в „Аладин” по-реалистични спрямо арабския свят (макар че имаше мнения, че принцеса Жасмин не е „достатъчно арабка”, но това са кахъри на съвсем друго психично ниво), не можем да се начудим защо решиха така да променят Ариел? Нима нямат прекрасната принцеса Тиана от „Принцесата и жабокът”? Нима нямат на разположение брилянтно изградения образ на чернокожа принцеса, която децата да обичат и да имат за пример за подражание? Защо трябваше да променят емблематичния, култов, обичан от милиони по света образ на червенокосата и синеока Ариел?
Веднага някой ще каже „Tи си една расистка свиня, задето не можеш да приемеш, че един фиктивен персонаж ще бъде изиграт от чернокожа актриса”. Ми... не е това. Даже е обратното. За подобни действия на английски си има думата „blackwashing” (промяна на цвета на кожата на филмови и ТВ герои с цел „расово разнообразие”), като ярки примери за това са чернокожият Орфей в „Язон и аргонавтите”, чернокожите Ахил и Зевс в „Троя: Падението на един град” на BBC, чернокожият скандинавски бог Хеймдал в „Тор” филмите, чернокожият Джони Сторм във „Фантастичната четворка” и още много, много фиктивни и, по-лошото, исторически персонажи.
Тук е редно да се каже, че актрисата, избрана за целта, 19-годишната Хали Бейли, е изключително талантлива певица! Уви, тя вече отнесе доста малоумни расистки обиди по повода. Някои от хората, избълвали отвратителни коментари срещу нея, очевидно не са запознати с певческия ѝ талант, а и ако трябва да сме съвсем честни – кожата ѝ не е чак толкова тъмна, а лицето ѝ не е с „типично африкански” черти. Нямам и съмнения, че момичето може да се справи с ролята, като даже не изключвам възможността да остана приятно изненадан от филма накрая, но не е в това въпросът. Не е в таланта ѝ – оставяме Хали Бейли настрана, тук въпросът за избора на Дисни е различен.
Идеята е ясна – политическа коректност, расово разнообразие, да има чернокожи, да има LGBT хора (като Льофу в „Красавицата и звяра”) – няма лошо, с две ръце съм „за”, нека всеки да може да се припознае в героите от холивудските продукции. Но защо вместо да създадат нови персонажи за целта, посягат на спомените от детството ни и на вече изградени, легендарни образи като този на Ариел? Или, с риск да се повторя – защо просто не се направи филм по „Принцесата и жабокът”? Ами ако сега направим принцеса Тиана бяла, хм? Дали няма да се надигне вой до небето за расизъм, всички рекламодатели да си оттеглят парите, Дисни да бъдат публично заклеймени и да фалират? Така де, няма и да им е за пръв път да ги обвиняват в расизъм, особено след като от години се носят слухове, че самият Уолт Дисни е бил антисемит.
Само че да смениш цвета на кожата на Ариел, колкото и това да се нрави на крайнолевите турболиберали и почитатели на политическата коректност, създава расизъм по цели две пътеки.
Първата расистка пътека е ясна – самата промяна на цвета на кожата на вече утвърден герой, независимо дали фиктивен или не, е обидно и открито расистко действие. Или дай сега като сме бели и да не се обиждаме? Съжалявам, и ние сме хора, и ние се обиждаме. Обидно е и не е окей. Точно както не би било окей Тиана да е русокоска от Сибир, Мулан да е рижава ирландка, а бащата на Покахонтас да е Гойко Митич (поне не и в днешни времена). Нека не забравяме и че Ариел е писана от Ханс Кристиан Андерсен – датски писател, който надали си е представял Ариел като нещо различно от скандинавка. Защо трябва да плюем на класическото му произведение и да изменяме така същността му? Подобно неуважение към творбата на автора не е кой знае колко по-готино от расизма.
Втората пътека на расизма уж е малко по-скрита, но е нужно само да видите коментарите из интернет, за да видите как отвсякъде изскочиха хора, използващи повода с избора на Хали Бейли за ролята на Ариел, за да си изкажат всичките си расистки възгледи, дори да нямат нищо общо с Ариел. Подобни новини са чудна трибуна за расизъм и Дисни охотно я предоставя на желаещите. По-лошото е, че дори на либерално настроените хора им писна от blackwashing, а коментарите от сорта на „То човек и да не е расист – те зорлем искат да го направят такъв” се срещат редовно не само на български, но и в редица международни форуми, обсъждащи въпроса.
Естествено, накрая „расист” ще е всеки, който не приема грубото и обидно погазване на творчеството на Андерсен и градения 30 години от самите Дисни образ на Ариел. Но може би ще изкупим расистките си грехове, ако поискаме други промени в образите на любимите ни героини? Защо само Ариел да е чернокожа? Защо и Снежанка да не е чернокожа? И мъж? Не! Транс-мъж! Един истински политкоректен Снежан не трябва да има граници, нали?
Тъпите майтапи настрана, blackwashing-ът не само няма да накара някого да спре да е расист, а по-скоро ще има точно обратния ефект. Абсолютно излишно, глупаво и обидно решение, продиктувано не толкова от безспорния талант на актрсиата, колкото от очевидното желание на Дисни и Холивуд да изкарват дори още повече пари, докато сърфират по бруталното и нетърпящо инакомислене политкоректно цунами, заливащо Западния свят.
