Реакцията на политици от всякакви десени след обявеното от премиера Борисов 11-кратно поевтиняване на субсидията за партиите ми припомни един стар виц:
На изискан коктейл бизнесмен се приближил до дама с импозантен вид. „Госпожо, бихте ли си легнали с мен срещу един милион долара?”, попитал мъжът. Дамата го огледала от горе до долу и отговорила „Защо не.”
„А бихте ли си легнали с мен срещу пет лева?”, продължил да пита мъжът. „Как смеете, аз да не съм някоя проститутка...”, възмутено отговорила жената.
„Каква сте – това вече го изяснихме. Сега преговаряме за цената”, обяснил бизнесменът.
Ако се откажем от субсидиите, ще станем зависими от олигарсите – ревнаха парламентарно представените партии след предложението на премиера лептата на държавата за тяхното съществуване да падне от 11 лв. на 1 лв. за получен избирателски глас. Същото твърдеше доскоро и самият Бойко Борисов. Всички те дори не осъзнават какво казват с такова твърдение. На практика това е признание, че в същността си българските партии са корумпирани. Ако държавата им дава много субсидии, ще бъдат по-малко корумпирани, ако им дава малко субсидии, ще бъдат много корумпирани.
Като дамата от вица – за малко пари не е проститутка, за много – защо не...
Обществена тайна е, че едрият бизнес щедро подпомага партийните централи у нас от десетилетия. Известно е още, че големите играчи залагат едновременно на няколко „коня” и накрая винаги печелят. А вложените в задкулисно партийно спонсорство пари се възвръщат многократно.
Точно затова обвиненията към управляващите, че намаляването на партийните субсидии до един лев на избирателски глас са „див популизъм”, са меко казано вулгарни.
Живеем в пазарна икономика и всеки може да си купи каквото иска, стига да има пари. От друга страна – живеем в демокрация и всеки може да си избере кой да го управлява. Защо да не съчетаем тези две неща и избирателят сам да решава коя партия да финансира? И сега парите за държавната субсидия на политическите сили идват от неговия джоб чрез данъците. Те обаче се разпределят според това кой как тълкува Закона за политическите партии. А това, както ни уведоми финансовият министър Владислав Горанов, води до „технически грешки”, които ни сруват 6,5 млн. лв. само за година.
За да се избегнат такива грешки, най-добре ще е държавата да спре да субсидира политическите партии, а избирателят сам да решава за кого да пусне левчето си в урната. Отиваш на избори като в магазин. В тъмната стаичка има касов апарат за 190 лв. вместо т. нар. машини за гласуване за по 3 000 лв. наем на месец. Има и куче-касичка, слонче-касичка или друго животно-касичка – според предпочитанията на секционната избирателна комисия. До тях е списъкът със „стоките” и съответния им код. Пускаш левче в касичката и набираш на касовия апарат кода на избраната „стока” – 01 за Патриоти за Валери Симеонов, 02 за Път на младите,... 12 за ПП ГЕРБ... 18. Коалиция „БСП за България“, и т.н. Хем си се охарчил за нещо конкретно, хем си получил касова бележка за него...
В края на изборния ден касовият апарат сумира приходите за всяка от „стоките”. Секционната избирателна комисия преброява левчетата в касичката, сравнява ги с данните от касовия апарат и ги разпределя по купчинки – 500 гласа за тоя, 343 гласа за оня, 28 гласа за другия и т.н.
Секционните комисии се отчитат пред районните, а те пък – пред ЦИК. След окончателното сумиране на резултатите ЦИК обявява:
победителят е получил от избирателите 607 194 лева, вторият е получил 474 160 лева, третият – 323 510 лева, и т.н. Това ще им бъдат легалните пари на партиите до следващите избори. Да си ги разпределят за администрация, за агитационни материали, както преценят.
Избирателят пак ще плати масрафа, но поне ще знае за кого.
Левче – кефче! Кво й плащаш на демокрацията...
