Сивият телевизионен екран внезапно се огрява от няколко ярки лъчи, на заден план се чува добре позната музика, а огромните бели букви „Всяка неделя” гордо изпъкват отпред, за да отбележат завръщането на една легенда. Започнах да пиша този коментар ден преди четвъртото възкресение на най-прочутото предаване в родния ни ефир.
На 9-ти септември „Всяка неделя” за четвърти път поднови своето излъчване, този път в ефира на частната медия Нова. Продуценти на предаването ще са Иван и Андрей, които след огромния медиен шум, който се вдигна около тях, сега се опитват да възвърнат част от благоразположението на българските зрители. А какъв по-добър начин за това, като изкараш от нафталина предаване, което със сигурност ще успее да докосне носталгичната струна в душата на телевизионните зрители? Истината е, че откакто преди няколко седмици Нова телевизия обяви завръщането на „Всяка неделя” , интернет пространството изобилства от различни коментари по тази тема. Някои смятат, че това е поредният отчаян опит от страна на Нова, за да си възвърне влиянието сред телевизионната аудитория, а други са искрено въодушевени от „четвъртото възкръсване” на най-гледаното телевизионно предаване у нас. Засега прогнозите дали „Всяка неделя” ще се задържи по-дълго в ефир, са доста неясни.
В интернет форумите някои смятат, че предаването вече е изживяло своето време и няма да успее да „прикове” зрителския интерес. Има обаче и група, която се оставя на носталгичната вълна и смята, че родният телевизионен ефир има нужда от подобен продукт, който отново да се превърне в стожер за обществото. Заедно обаче с тези противоположни мнения, се оформя и въпросът дали сега беше най-подходящото време, за да се завърне това предаване? И дали „Всяка неделя” ще постигне успеха, на когото всички се надяват?
Ако решите да си направите свое лично проучване и се „поровите” в информационните сайтове и форумите, ще видите, че повечето потребители пророкуват пълен провал на неделното предаване. Причина за това не е ненавистта към така наречените „продуценти” на предаването, нито пък противоположните мнения, които хората имат за Кеворк Кворкян и неговото минало. Причина за песимистичната реакция на българското общество се дължи на съмнението дали „Всяка неделя” не е изживяла своето време и дали ще успее да се пребори за достойно място на съвременния телевизионен пазар? По време на тоталитарния режим, това предаване е било истински културен и социален феномен.
Мнозина твърдят, че в онези времена, „Всяка неделя” е успявала да повдигне малко „желязната завеса” и да показва на българските зрители невиждани дотогава неща. Много хора, които са живеели в тези времена, твърдят, че едва ли не улиците са се обезлюдявали в неделния следобед, защото хората са били пред малкия екран да гледат любимото си предаване. Поради своя новаторски подход за онова време, предаването бързо се е превърнало в стожер за обществото и „свежа глътка въздух” от тогавашните медии. В онези времена, предаването е показвало нещата в тяхната истинска светлина, такива, каквито са. Без излишна хиперболизация и идолопоклонничество. Днес обаче нещата стоят доста по-различно. Съвременният телевизионен пазар е пренаселен от неделни предавания, които се борят за зрителски интерес. Вярно е, че голяма част от тези продукции копират именно модела на „Всяка неделя”, но все пак българските телевизионни зрители като че ли вече са се „преситили” от подобни предавания.
Макар че съвременното българско общество е настроено срещу медиите и твърди, че те са основният инструмент за манипулация, българските зрители все още изпитват интерес към провокативни и оригинални продукции. Живеем в 21.век, време, в което телевизионните зрители разполагат с богат избор. Ако дадено телевизионно предаване не съдържа в себе си капчица уникалност и магнетизъм, то много бързо ще омръзне на зрителите. Или накратко казано: времето му на малкия екран, ще бъде преброено. Затова и все още няма категорична прогноза дали завръщането на „Всяка неделя” ще бъде успешно.
По същия начин няма и отговор на въпроса дали предаването на поколения българи, ще успее да си проправи път в днешния комерсиален свят. Факт е, че българските телевизионни зрители имат нужда от нов и оригинален продукт, който да може да задоволи техните разнообразни интереси. Доколко обаче „Всяка неделя” ще успее да се справи с тази роля, тепърва ще видим. Единственото нещо, което е сигурно на този етап е, че битката за лидерство в неделния следобед ще бъде жестока.
