От доста време имам чувството, че живея във филм от баналните холивудски конфекции. Сюжетът – група терористи са взели за заложници 7 000 000 души и заплашват, че ако не управляват държавата им, ще останат без държава. Драмата се разиграва близо три десетилетия, а краят й още не се види. Терористите от време на време се сменят. Заложниците обаче си остават все същите. Или почти същите – спасяват се онези, които имат смелостта да теглят чертата на досегашния си живот и тръгват да си търсят държава без подобни терористи. За спасени можем да броим и хората, които вече гледат този „филм” от небесното кино.
През последните седмици в заложническата криза се появиха симптоми на т.нар. Стокхолмски синдром. Както пояснява Уикипедия, този синдром е „психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него, често до такава степен, че да го защитава и идентифицира с него.”
Няколко „фракции” в терористичната група започнаха да се обвиняват взаимно кой повече е използвал държавната софра, за да се нагуши. Взеха да си мерят кирливите ризи на квадратен метър жилищна площ. А това е само върхът на айсберга на голямото лапане. И като заваляха едни оставки, направо порой...
Точно в предизборно време – случайно, разбира се.
ГЕРБ даде свидни жертви в Апартаментгейт. Цветан Цветанов напусна и шефското място в парламентарната група на партията, и самия парламент. След завръщането си от САЩ той направи толкова трогателно изявление, че разплака най-малко петима избиратели, които не са членове на неговата партия. Вярно, после на своя глава се опита пак да влезе в Народното събрание – през задната врата като сътрудник на групата на ГЕРБ. Шефът му Бойко Борисов обаче го отряза и му се скара. Щом е обявен за жертва, Цветанов да си гледа предизборния щаб и да не се бърка в държавните работи.
Друг е въпросът с какви очи „най-тежко наказаният” заради Апартаментгейт човек в управляващата партия ще обяснява на избирателите, че ако отново гласуват за нея, животът им ще стане „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден” /дано ме прости Вапцаров/.
Заради Апартаментгейт с министерското кресло в правосъдното ведомство се раздели Цецка Цачева. После се отказа и от депутатското си място в парламента. Като се има предвид какви постове е заемала досега – председател на 41-то и 43-то Народно събрание и министър, тя също е от свидните жертви, дадени от ГЕРБ.
Оставка като депутат подаде и Делян Добрев. Направи го за втори път през последната година и половина. Първия път съпартийците му от ГЕРБ в Народното събрание не я приеха. Сега обаче безпроблемно го освободиха от задълженията му като народен представител.
Явно главният имиджмейкър на ГЕРБ – Бойко Борисов, е преценил, че с пороя от оставки ще може да предизвика съчувствието на избирателите към хората, които са ги подали. Сиреч, нещо като Стокхолмския синдром.
Още от времето на Сергей Станишев в БСП поемането на отговорност чрез оставка не е на почит. Самият Станишев дори и след 11-тата изборна загуба от ГЕРБ не искаше да се откаже от председателския пост на Столетницата.
Който и да спечели изборите на 26 май, филмът със заложническата криза, в която живеем, ще продължи. Остава ни само да чакаме клиширания холивудски финал – накрая идват американските тюлени и спасяват света.
