В тоталитарните времена „изкуството” на лозунгите процъфтяваше. То обаче беше приоритет само на партийни умове. Те измисляха „гениални” фрази, подходящи за скандиране на всякакви манифестации. Като се почне от „Една партия, един народ, една държава!”, мине се през „КПСС – БКП! Вечна дружба!” /б.а. – абревиатурата КПСС означава Комунистическа партия на Съветския съюз/, и се стигне до „Винаги верни на Партията!” /б.а. – на БКП, разбира се/.
С тия заучени простотии всеки некадърник, който нищо не отбира от професията си, можеше да направи завидна партийна кариера. В началото на 80-те години на миналия век бях технолог в цеха на институт, който проектираше и изработваше прототипи на ковашко-пресови машини. Тогава партиен секретар на цеха беше бригадирът на общите работници /б.а. – по онова време партийни организации имаше и в предприятията/. Подчинени му бяха няколко души - чистачки, кранистки и хора за най-неотговорните дейности. На практика той нищо не вършеше, но ходеше между струговете и фрезите като пълководец – с ръце на задника и поглед в тавана. За близо четирите години, през които работех в цеха, съм запомнил само едно самостоятелно дело – да свика партийно събрание, защото един шлосер напсувал негов колега. Партийната организация трябвало да обсъди неморалното поведение на псуващия...
Речникът на този партиен секретар беше достатъчно богат, за да общува успешно със северноафрикански макак. Затова пък безпогрешно знаеше кога кой партиен лозунг да повтори, за да направи впечатление. Хората в цеха го гледаха с видимо презрение – но само в гръб, иначе не се знаеше кого и как ще „наклепа” пред партийното ръководство на института...
След близо 30 години многопартийна система и уждемокрация отново забелязвам, че лозунгът „Винаги верни на Партията!” продължава да прави чудеса. Примери – бол, но най-видими са в ГЕРБ. И напомнят много на един от вицовете в тоталитарните времена – „Една крива, колкото и да е крива, щом е успоредна на Априлската линия, значи е права”. /б.а. - Априлската линия започва от априлския пленум на БКП през 1956 г., на който Тодор Живков разгромява култа към личността на българския Сталин - Вълко Червенков, и след това на практика създава култ към себе си./
Рече Бойко Борисов преди 9 години, че с държавни милиарди на площадката на АЕЦ „Белене” е направен само един гьол, и троловете в глобалната мрежа започнаха с лозунгите: АЕЦ „БелЯне”, „Атомната централа е в земетръсен район, строителството й е престъпление. Помнете Фукушима!”, „Цената на електроенергията от централата ще скочи до небето. Ще стане непродаваема!” и др.
Партийните структури на ГЕРБ през глава започнаха да убеждават народа, че довършването на централа ще съсипе цялата държава. Нищо, че анализите на „феодалните старчета” от БАН /б.а. - както ги нарече Симеон Дянков/ показваха, че проектът е жизнеспособен.
Заговори Бойко Борисов през май миналата година за размразяване на проекта за втора атомна, и структурите и троловете обърнаха палачинката – вадят от 109 кладенеца вода, за да докажат, че ще е престъпление, ако не построим централата.
Добра партийна кариера можеше да направи човек и в БСП, особено през деветте години, в които неин лидер беше Сергей Станишев. Достатъчно е да следваш опорните точки, да мислиш „правилно” и да вървиш успоредно на партийната линия.
Лозунгът „Винаги верни на партията!” не върви в политическите сили от коалицията на т.нар. „Обединени патриоти”. При тях е задължително да си верен на лидера...
