Спомням си домашно приготвените храни на моята баба. Те бяха вкусни, с аромат изпълващ кухнята и сетивата, направени с много желание. Поднесени в красива порцеланова чинийка с много любов!
В днешно време бабите са модерни и практични жени. Те са отдадени на работата и използват всички предимства на съвременния живот. Това е и причината да предпочитат да глезят внуците с пакетирани храни. Сладкишите на съвременните баби не ухаят на току-що приготвен десерт, а са опаковани в лъскави опаковки. Домашните бисквитки и курабийки са заменени от шоколадови бонбони на килограм и детски шоколадчета от телевизионните реклами. Вместо пълнени чушки и мусака за обед, днешните баби предпочитат да сложат на масата кюфтета от топлата витрина и току що изпечени хлебчета, меки като дунапрен пак от същото място.
И докато се възмущаваме от липсата на игри на открито и анализираме вредата от мобилните телефони, таблетите и компютрите, пропускаме най-важното. Днешните деца нямат баби, които да им покажат очарованието на домашния уют, така както правеха нашите баби, както и да им приготвят истински храни, чиито аромат да помнят и когато вече не са деца. Днешните деца не могат да вкусят и да усетят със сетивата си очарованието на домашните гозби и сладкиши, сготвени от сръчните ръце на баба.
Това е едно от нещата, без които ще израснат децата ни. Това е тайната съставка, която е в основата на пълноценното общуване с бабата. Това е мостът който свързва традиционното с модерното, върху основите на който се утвърждава значимостта на уюта и любовта, носещи уханието на обич, спокойствие и топлина!
