Отдавна залязлата зад музикалния хоризонт Шинейд О‘Конър (а откакто прие исляма на 25 октомври – Шахуда Давит) отново напомни за съществуването си с поредица от странни (меко казано) туитове, някои от които – открито расистки. Но не бързайте с изводите – Шинейд може и да е бяла, но расизмът, който проявява, е... точно срещу белите.
Чакай... какво???
„Ужасно съжалявам. Това, което ще кажа, е нещо толкова расистко, че мислех, че никога не бих го почувствала в душата си. Но аз наистина не искам да прекарвам повече времето си с бели хора (ако така се наричат не-мюсюлманите). Нито за миг, по никаква причина. Те са отвратителни.“
Това изказване привлече най-силно общественото внимание, но беше заобиколено и от редица други бръщолевения за това как християнските и еврейските теолози са практически атеисти и сатанисти, за псалми, в които се смачкват бебешки глави, за това защо Туитър позволявал на Тръмп да лее сатанински разврат, пък блокирал нея, за края на царуването на белия мъж на средна възраст, за силата на жените, разни псувни и какво ли още не. Цялата тирада от неадекватни туитове можете да откриете в нейния Туитър акаунт, но няма да изпуснете нищо и ако не го сторите, освен ако не искате да четете менталните изблици на омраза на една болна жена.
Коментарите под туитовете ѝ включват хора от всякакви раси и религии, като дори се намират мюсюлмани, които ѝ казват, че думите ѝ са висша проява на невежество, че ислямът не учи на омраза и че в Босна, например, има много бели мюсюлмани. Други я подкрепят, трети я питат „Чакай малко, ти нали се сещаш, че си бяла ирландка?“, а някъде измежду хилядите коментари се мярка и такъв на български, цитиращ леко (или не толкова леко) расистката българска поговорка „Кога стана циганка, кога ти почерня г*за”.
Немюслманите пък обвиняват новата ѝ религия, но сякаш най-много резон се открива в коментарите, предлагащи на родилата се преди две седмици Шахуда да потърси професионална психиатрична помощ. И точно това е въпросът – причина или следствие е приемането на исляма в този случай? Ислямът ли побърка Шахуда Давит, или Шинейд О‘Конър вече имаше сериозни ментални проблеми?
Всичко сочи към второто. Още в края на миналия век тя бе диагностицирана с биполярно разстройство (за което впоследствие твърдеше, че е грешна диагноза), а преди 4 години претърпя хистеректомия (операция за премахване на матката). След нея О‘Конър обвини лекуващия си лекар за психичните си проблеми, заради отказа му да ѝ назначи правилна хормонална терапия, липсата на която довела до проблемите ѝ, суицидните ѝ помисли и прочие. Ислямът, обаче, също носи своята вина. Тя е най-вече в това, че в идеологията му утеха твърде често намират слаби, отчаяни, уязвими, психически нестабилни хора, каквито са и основният приток на кадри на фанатични организации като „Ислямска държава“. Да, дори мюсюлманите осъждат ИДИЛ и казват, че тяхната идеология е болна и няма нищо общо с исляма, но то и християните уж осъждат кръстоносните походи, пък все те се дават за пример колко лошо е християнството. Не че ще тръгна да защитавам християнството де (Шинейд осъжда строго католическата църква за безбройните случаи на педофилия и е напълно права в този конкретен случай), но все пак – ей така, за сравнение.
Шинейд стана Шахуда и нарече събитието „логичният край на пътешествието на всеки интелигентен теолог“. Краят на пътешествието на Шинейд обаче реално настъпи много отдавна – горе-долу когато за последно беше релевантна – в началото на 90-те, с онова късане на снимката на папата по време на запис на култовото американско скеч шоу Saturday Night Live. Оттам нататък кариерата ѝ може да бъде описана с друг коментар под неин туит, гласящ „Изненадан съм да чуя тези думи от нея. Най-вече защото мислех, че отдавна е умряла“.
Признавам, че ми е трудно да проявя съжаление към Шинейд О‘Конър, защото в опитите си да заклейми езика на омразата, тя използва дори още по-груб език на омразата и изключително странен расизъм спрямо собствената си раса. И все пак смятам, че съжалението към нея е най-правилната реакция в случая. Никога не съм ѝ бил фен, смятам кариерата ѝ за повече от посредствена и нямам кой знае какви допирни точки с политическите ѝ виждания. Но ако някога сте харесвали музиката ѝ (на която, всъщност, излезе сънародникът ѝ Конър Макгрегър преди мача с Хабиб Нурмагомедов), ако сте си припявали „Nothing Compares 2U”, ако сте си купили билет за онзи неин странен концерт в София през 2011-а – може би ще е редно да не ѝ се сърдите, защото Шинейд е един болен човек. Пък ако сте вярващи, независимо от каква религия – може даже да се помолите за нея.
