Днес, заставайки пред група хора изразих мнение различно от това на останалите. Не смятам това за успех. Успех би било ако тази група хора бяха хора със собствено мнение. Жалкото е, че тези хора бяха млади хора. Нещо повече, те бяха родители, които отглеждат и възпитават деца, които наричаме "Бъдещето на България".
Тази ситуация за пореден път провокира у мен въпросът : Защо у нас гражданите не могат да се обединят по обществено-значими проблеми и защо у нас няма гражданско общество?
Често се питам, защо не можем заедно да се борим за решаването на всички онези неща, които искаме да променим или просто да бъдат по-различни? Опитвам се да провокирам приятели и познати и да ги накарам да мислят критично и да си набележим цели, които заедно да осъществим.
Но за съжаление това не се случва. В такива моменти се опитвам да не се разочаровам. Въпреки, че все по-упорито у мен се поражда усещането, че народът постепенно и неотклонно се превръща в стадо, което предпочита някой да му казва кое е правилно и кое е добро за него.
И не управляващите или ниските доходи ни превръщат в стадо. Превръща ни собственото нежелание да застанем пред другите и да изразим мнението си, да кажем кое приемаме за правилно и защо. Превръща ни страхът да изразим гледна точка различна от тази на останалите около нас. Превръща ни липсата на желание да се защитим.
Не е възможно да мислим по начина, по който мислят хората около нас. Не е нужно да спорим и да противоречим. Необходимо е да знаем какво искаме и кое е важно за нас и най-вече да имаме волята и вътрешното убеждение да застанем пред другите и да изразим своята позиция.
Може би, когато това започне да се случва, тогава ще успеем не просто да заявим пред останалите кое е важно за нас, но и ще ни помогне да сформираме гражданско общество. Дотогава би било хубаво да престанем да обвиняваме другите за проблемите ни!
