Ако човек чете някои големи чуждестранни медии, може да остане с впечатлението, че Серена Уилямс е била ограбена, ощетена, омерзена и смъртно обидена на пол от португалския съдия Карлос Рамос, който я наказа няколко пъти в предизвикалия толкова много скандали финал на US Open. Победителка в мача излезе 20-годишната бъдеща звезда на тениса Наоми Осака, но фокусът и радостта от страхотната ѝ победата ѝ бяха до голяма степен отнети от феноменално наглото мрънкане на загубилата мача Уилямс. Тя обвини съдията Рамос в сексизъм, нарече го „крадец“ и се тръшка пред него като дете, под претекст, че той я напада, задето е жена. Серена говореше на съдията неща като „Дължиш ми извинение, аз имам дъщеря и никога не нарушавам правилата, а ти ме обвиняваш точно в това, дължиш ми извинение! Кажи го, кажи, че се извиняваш, а ако не го кажеш, не ми говори! Докато си жив няма пак да свириш мой мач! Ти си крадец, открадна ми точката!“, което си е едно своеобразно „Извини се бе! Извини се бе!“, само че от тоталната противоположност на Волен Сидеров.
А защо ли си мисля, че ако Наоми Осака не бе наполовина азиатка, наполовина чернокожа, а бяла, Серена нямаше да тръгне по другата ос – расизма? Да, и Наоми Осака е жена, но линията със сексизма изглежда някак по-удобна в случая – защо не наказвате и мъже по тоя начин? Дори сестрата на Серена – Винъс Уилямс, е била обвинявана от португалеца в същото – комуникация с треньора по време на мач с Ализе Корне. Последната пък има далеч повече право да се оплаква от сексизъм, тъй като бе наказана, задето е показала задната част на спортния си сутиен, докато си оправя екипа. Сериозно, защо това не е голямата тема за сексизъм в тениса?
Не можем обаче да говорим за сексизъм в случая на Серена, просто защото Карлос Рамос наказва и мъже по този начин. Кратка, елементарна справка, показва, че Рамос е наказвал Анди Мъри през 2016-а за отправена обида („тъп съдия“), както и Рафаел Надал през 2017-а с отнемане на сервис заради дълго забавяне между точките. Джокович също е отнасял предупреждение от същия рефер, защото хвърля ракетата си по време на Уимбълдън тази година. Друг случай показва, че и без това доста буйният Ник Кирьос също е бил наказван от Рамос, защото твърде грубо поискал кърпа от едно от момчетата край корта. Кирьос, в типичния си стил, определил отсъждането като „fucking bullshit” – не го превеждам, защото си звучи доста по-добре на английски.
Друга дума на английски, която се отнася с пълна дума за Серена, но няма точен предовд на български, е думата “entitled”. Грубо казано, това е, когато мислиш, че нещо ти се полага по право, включително и по закон. А Уилямс, която е безспорно легенда на женския тенис, май-май просто не може да губи и се опитва да се извини по изключително жалък начин и да отвлече вниманието от не толкова добрата си игра и изнервеността си, обвинявайки все по-редовния виновник за всичко – сексизма. Тя си мисли, че тъй като е легенда в спорта и е отявлен борец за социална справедливост, ѝ се полага по право да може да нарушава правилата от време на време. Само че точно тук някъде Серена забравя, че борбата срещу сексизма е борба за равенство, а не борба за специални права, които да ѝ се полагат, за да може тя да печели. Да не говорим пък колко пъти Серена е получавала привилегии, които други нейни колежки не са – просто Серена е... по-шумна от тях.
Да, има сексизъм, при това не само в тениса. Сексизмът е навсякъде и е наистина сериозен проблем, особено пък в България, където да си жена, в очите на мнозина (и то не само мъже), все още значи да си домакиня с престилка, която по цял ден чисти, готви и чинно слуша мъжа си, а по улиците е окей да бъдеш постоянен обект на сексуални подвиквания и нападки. Сексизъм е, когато ти се види част от спортния сутиен на гърба и те накажат за това. Сексизъм е, когато се казва, че жени не могат да са съдии в определени мъжки спортове. Сексизъм е, когато не те наемат на работа, когато кажеш, че възнамеряваш да имаш деца. Сексизъм е, когато ти казват какво да си правиш с тялото и ти забраняват аборт по разни глупави религиозни и/или псевдоморални причини.
Но не, не е сексизъм, че на жените в женския футбол се плаща по-малко, просто защото към този спорт няма толкова интерес. Щеше да е сексизъм, ако финалът на женското световно се гледаше от толкова зрители, колкото и финалът на мъжкото, а жените получаваха по-ниски възнаграждения за участието си. Не е сексизъм и когато те наказват за провинения, които по правилник се наказват, както в случая на Серена Уилямс. Щеше да е сексизъм, ако съдията беше казал „Бегай бе, няква женка ше ми оспорва решението, я иди ми направи един сандвич ма!“, или ако бе направил обратното, казвайки „Добре де, айде, прощавам ти, нали си жена, а аз съм мъж и трябва да съм джентълмен!“. Не. Карлос Рамос просто си свърши работата като съдия, като дори треньорът на Серена призна, че се е опитвал да ѝ подсказва, а това води до наказание, независимо дали тя го е видяла или не.
Подобни прояви не само не помагат, а вредят на борбата срещу сексизма. Защото когато и за най-малкото нещо се крещи „Сексизъм!“, нещата почват много да се размиват. Сексизмът, расизмът, хомофобията и нетолерантността като цяло са реални проблеми, които не бива да се принизяват до инфантилни тръшкания и махленски свади от хора като Серена Уилямс, които използват привидната си борба за равенство за лични облаги (както, поне аз смятам, стана и в случая на Колин Каперник и рекламната му кампания с Nike). Затова е редно Серена просто да си признае, че не е играла толкова добре, че няма нищо срамно в това, че и най-добрите понякога губят (никой никъде не оспорва феноменалните ѝ качества на корта) и да върне фокуса върху Наоми Осака, която просто беше по-добрата на корта в онази топла сексистка вечер.
