Краят на лятото го свързвам с миризмата на печени чушки, която се носи из цяла София, първите жълти листа, топлите вечери и все още опустялите улици. Това беше есенната картина, в периода през който бях завършила училище до онзи не по-малко вълнуващ ден, в който прекрачих прага на училището като родител.
Тогава осъзнах, че 15 септември спокойно може да бъде наричан Денят Х. А красивата есен има и своята тъмна страна, която наричам есенен кошмар.
Пощенската кутия се изпълва с каталози от типа „Отново на училище“, в магазините родители пазаруват несесери, тетрадки и всякакви други принадлежности със знайни и незнайни екстри.
Истинският ужас настъпва с наближаването на 15 септември, а пикът е самия ден, когато орди загрижени родители атакуват магазините, въоръжени със списъци за материали и пособия, които трябва да осигурят на наследниците им!
Ако погледнем отвъд покупките на раници и тетрадки, краят на лятото изпълва с облекчение множество родители. Това е краят на таксите, които са плащали за летни занимални, краят на ваканцията при баба и дядо и постоянното препускане от София до село и обратно, краят на постоянното лавиране между съветите на възрастните и капризите на децата; краят на въпроса, на кого да оставя детето.
Очевидно облекчението е огромно след като с лекота се купуват и множество напълно ненужни училищни пособия, с което се отбелязва и началото на новата учебна година.
В подкрепа на твърдението, че лятото е един досадно неприятен период от годината свидетелстват множеството закачливи коментари в интернет пространството, предимно на майките по повод края на ваканцията. Ако ги чете човек внимателно би си задал въпроси от типа „ЪЪ тези дами, защо изобщо раждат деца и за какво са им?“ или пък „И ако толкова много ги напрягат, дали въобще бащите помагат?“? Бърз поглед из дамските групи дава и отговор на тези въпроси, а любимите ми изрази са: „Лято: Родителите броят дните до градина/училище като войник дните до уволнението си!“ „и „Лятото е тест за издръжливост на нервната система на родителя. Казвам го като родител.“
Аз не съм съгласна с тези твърдения. Може би защото не ми се е налагало да „зареждам“ раничка за ясла с анцузи, гащи и тениски; да се чудя какъв подарък да избирам за госпожата, а и за „лелите“; кога да започна да давам имуностимуланти, само и само за да имам едно перфектно детенце в детско-градинска възраст, което не боледува и което лелките не пошляпват, а само му просъскват възпитателно.
Е тогава, може би ще си зададете въпроса защо есенната картина се превръща в кошмар? На първо място поради гореизброените фактори: имуностимуланти, тетрадки, раници. Е добре де, ако не правя всичко това защо се впечатлявам?
Ами, защото за мен учебната година не е период, през който ще се отърва от децата, а период през който ще трябва да съчетая много повече неща. Учебната година е период, през който ще по-близо до децата, за да може искрата за нови знания не просто мъждука, а да гори и децата ми да знаят, че имат подкрепата и помощта на родителите си.
Дори и да се усмихнете иронично на тревогите ми, учебната година не е равносилна на „отървах се“, „купувам тетрадките и през следващите месеци ми е леко“! Учебната година е не просто поредната година, а тя е една от многото години, които са важни и значими за развитието на всяко едно дете, и се изисква много повече от това да се дискутира за раници и имуностимуланти.
