Ден първи, ранна утрин:
Днес се събудих с висока температура. Чувствах се глобално затоплена, течеше ми пот и от двата полюса, втрисаше ме по скалата на Рихтер в Перник, обливаха ме студени вълни по американското крайбрежие, чувствах главоболие и нервно напрежение някъде по турско - сирийската граница... Реших да отида на лекар!
Ден първи, късен следобед, на опашката пред кабинета на личния лекар:
Ох, вече цял час вися на опашка пред кабинета на лекаря - изкриви ми се земната ос от стоене права! Но дадох ред на Слънцето, че то гореше от висока температура - някакъв вирус и него го е хванал, та изригна три пъти лава в тоалетната. Съжалих го, нали ми е център на галактиката... Обаче, след него пък дойде Луната. Дадох ред и на нея - беше й причерняло от затъмнение, две не виждаше, влезе по спешност, че щеше да припадне и след това американците нямаше къде да правят "една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството". После пък една нахална халеева комета се вмъкна пред мен - била само за направление от лекаря, че не знаела къде да се блъсне! Пуснах я да мине покрай мен, че както се беше засилила, аха, да се блъсне в мен. Не стига, че ме болеше главата, ами и апокалипсис да си навлека - не!
Ден първи, мнооооого късен следобед, в кабинета на личния лекар:
Най- накрая влязох при лекаря. Щом ме видя, веднага ме пипна с длан по челото на Северния полюс - по ръката му потече разтопена лед. "Лошо, лошо, имаш висока глобална температура!", каза той и извади слушалките. "Съблечи се гола до екватора!" Срам-не срам - съблякох се! "Дишай дълбоко, с пълни гърди!" Започнах да дишам, но се задавих от България - гъстият смог над София ми заседна в гърлото и се изкашлях с 6-та степен по Скалата на Рихтер. Цялата се разтърсих, с епицентър Перник. Лекарят ми подвикна: "Опитай се да отхрачиш тази България, че не мога да ти чуя дишането!" Да бе, да, така се отхрачва България! То Византия, Османската империя, СССР, Европейският съюз, Световната икономическа криза не могат да я отхрачат, та аз! Само я преглътнах и продължих да дишам. Но България не можеш и да я преглътнеш, затова пак се задавих и закашлях. Лекарят се отказа да ме слуша. "Много са ти запушени Балканите и развиваш белодробна недостатъчност! Я да ти премеря и кръвното..." Започна да ми го мери и да цъка с устни: "Събрала си двете граници при Сирия и Турция! Получаваш обилни емигрантски обриви по цяла Европа. Имаш ли световъртежи, докато обикаляш около Слънцето?" Подразних се. Що за въпрос - обикаляй ти ден и нощ около Слънцето, пък да те видя дали няма свят да ти се завърти!? Ама му спестих яда си и кротко отговорих: "Да, целият свят ми се върти - превърта вече!" Този отговор май прозвуча двусмислено, защото лекарят ми даде направление за психиатър...
Ден втори, при психиатъра:
Къде попаднах!? Пред кабинета на психиатъра беше пълно с неадекватни астероиди, които се мислеха за планети, с невротизирани комети, които си блъскаха главата в стените, с черни дупки, големи взривове, Юри Гагарин, Дарт Вейдър, Алена... Влязох плахо и седнах. Психиатърът се взря в мен с психоаналитичен поглед: "Разкажете ми за вашето детство!" Започнах с думите от глава Битие на Библията: "В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната, и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина..." Психиатърът ме прекъсна: "Разбирам, страдате от страхов синдром от тъмнина с елементи на остра религиозно -еуфорична психоза! Сестра, двойна доза диазепам за пациентката и да влезе следващият!" Докато се опомня, ме натъпкаха с ударна доза диазепам и...
Ден трети:
... Въртя се без път и без посока около Слънцето. Чувствам се замаяна, ни жива - ни умряла, направо съм парцал. Но се усмихвам тъпо, макар и да ме боли глава, макар и да се задушавам и да ме тресе. Погледът ми е замъглен, спи ми се, едва гледам, няколко пъти влязох в насрещното платно, където хвърчат халееви комети с бясна скорост. Кога ли ще се блъсна в някоя? Или просто ще спра на едно място, за да си... почина за един ледников период време..."
