Знаете ли, наскоро стигнах до едно откритие. Установих, че българският народ много обича еднотипните сценарий. Причина за моето внезапно заключение е ежегодната тирада, която се излива в българското общество по повод предстоящ национален празник.
Всяка година, откакто се помня, в навечерието на големите национални празници медиите започват да „тръбят” съмнителни статистически резултати как българите не знаят какво празнуват. Ежегодно при подобни случаи се хвърля кал върху българското общество, като обвиненията варират от пълна липса на исторически знания до неуважение към българската история. Видите ли, всички обвиняват нашия народ в масово оглупяване и започват като развалена грамофонна плоча да повтарят, че народ, който не е запознат с историята си, лесно подлежи на манипулация от страна на властта. Засега по всичко личи, че тази година няма да се различава от останалите.
Ако решите да си направите свой личен експеримент и ден преди 6-ти септември „посърфирате” в интернет пространството, ще забележите, че всеки втори сайт е организирал своя собствена анкета с въпроса „Знаем ли какво празнуваме на 6-ти септември?”. Ако пък решите да обърнете внимание на получените отговори, направо ще се хванете за главата. Доколкото може да се вярва на интернет, според тези аматьорски проучвания, по-голямата част от българското население възприема Деня на Съединението като поредния почивен ден преди края на лятото. За много души това е идеалната възможност за последно да отидат на море или планина преди да попаднат в омагьосания кръг на сивото ежедневие. Един интернет сайт дори беше публикувал най-забавните и абсурдни предположения, които неговите потребители са дали на въпроса „Какво се е случило на 6-ти септември?”.
Някои от отговорите звучат така сякаш са бисери на кандидат-студент от изпит по история. Едно от „най-невероятните” предположения е, че на 6-ти септември се празнува независимостта на София. При такива странни отговори, как човек да не започне да говори наляво и надясно за българското безхаберие и липса на знания. И все пак цялата шумотевица, която всяка година се вдига около националните празници и пасивното отношение на обществото към тях, ми се струва малко прекалена.
Спомням си как в гимназията преподавателят ни по история ни обясняваше, че историческите събития са важни, защото те белязват бъдещето за години напред. Той вярваше, че историята е дисциплина, в която събитията се повтарят и може би, ако човек ги разглежда от своята собствена гледна точка, ще оцени и осъзнае тяхната значимост. Така например, той обичаше да празнува 6-ти септември, защото твърдеше, че ако не е било съединението на България, „Каменица” и „Загорка” са щели да бъдат вносни бири, а цената на мастика „Пещера” е щяла да бъде висока, колкото на гръцкото узо.
Ръководена от същата логика, стигам до извода, че ако не е било Съединението, българите от Хасково, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Калофер, Карлово и Копривщица изобщо нямаше да се наричат българи. Красивите ни черноморски курорти като Слънчев бряг, Несебър, Приморско и Ахтопол щяха да ни звучат толкова далечно и екзотично, както в момента ни звучат Мармарис, Кушадасъ и Памуккале. Ако искаме да отидем на ски в Пампорово пък е трябвало да си извадим задгранични паспорти. А казанлъшката поничка, която се продава на всеки ъгъл, е щяла да бъде вкусен специалитет от друга държава. Тези примери звучат абсурдно и странно, но ме карат да осъзная и оценя огромната роля на Съединението.
Карат ме да отворя учебника по история и да си направя справка за тази паметна дата. Не казвам, че този метод е правилен и подходящ, но поне ме кара да оценя стойността на това важно историческо събитие. Най-вече обаче ме кара да изпитвам уважение към тази дата и на 6-ти септември да бъда благодарна, не защото е почивен ден, а защото това е денят, в който се навършват 127 години от обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Кой знае може би, ако повече българи се замислят какъв отпечатък е оставила тази историческа дата върху техния сегашен начин на живот, интернет сайтовете ще престанат да си правят погрешни заключения за българското общество и отношението ни към историята. Може би дори и медиите ще спрат годишната си тирада и няма да определят българите като непросветена и необразована нация. Но всичко това са само предположения. Сега не остава нищо друго освен подобаващо да отбележим 127-годишнината от Съединението на България.
