Ден първи:
Спрях Астрата зад най- острия завой по Млечния път, скатах я до един по- голям метеорит, та да не се вижда, и зачаках с радара. Естествено - пръв нарушител беше руската станция "Мир". Отдалече я видях как неадекватно кръстосваше Млечния път - летеше ту в дясното, ту в лявото платно, аха, да се удари в една комета в насрещното. Дрегерът започна да издава звуков сигнал само от надписа СССР върху ламарините на станцията. Разбира се, аз като един добре подготвен служител на реда знаех как да кажа на всеки език в галактиката своята крилата катаджийска фраза "К' во праим ся?!" Затова посрещнах пилота на станцията с чист руски акцент: "Что сделаем севодня!?" А той, едва държейки се на краката си, имаше сили да каже само "Ну, заец, погоди!" и единствено липсата на гравитация в открития космос го спаси от падане в несвяст на земята...
Ден втори:
Този път спрях Астрата на тъмно, на обратната страна на Луната и зачаках да видя кой кара без включени светлини. По едно време гледам един американски астронавт крачи по лунната повърхност и си говорим сам: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството!" Помислих си: "Каква крачка, бе, това да не ти е пешеходна пътека!?" Скочих пред него и му доказах, че един катаджия за глоба прави по-големи скокове и от човечеството!...
Ден трети:
Както си патрулирах по крайните квартали на Галактиката и в един момент покрай мен профучаха със свръхзвукова скорост една руска и една американска совалка. Натиснах газта и ги настигнах с Астрата. Присветнах им с буркана да спрат за проверка. "Какво е това, бе момчета?!", попитах ги строго. "Това е космическа надпревара!", отговориха ми дружно. Да, да, аз пасти ям - това си беше жива гонка! Извадих кочана с актове, но нарушителите се ядосаха. Американецът ме заплаши със студена война, а руснакът - направо с война. Аз нямах с какво друго по-страшно - заплаших ги с български мир. И те си платиха актовете мирно и кротко!
Ден четвърти:
Днес ме изпратиха да охранявам една зейнала насред Млечния път черна дупка. Учени от всички страни се чудеха какво да правят с дупката. Само Бойко Борисов знаеше какво - да я запълни с асфалт!
Ден пети:
Днес ме изпратиха на едно ПТП близо до Луната. Трябваше да регулирам междузвездното движение и аз започнах да пренасочвам всички халееви комети и метеорити по обходен път през Земята. Оправих движението за много кратко време, но с дългосрочни последствия. Когато вечерта се върнах на Земята, трябваше да пусна климатика - беше някак рязко застудяло, по улиците нямаше жива душа. Утре нямаше да има кого да глобя по пътищата - направо Апокалипсис!
