„Революцията се носи във въздуха”, това твърдение е често срещано в медиите през последната година, а през изминалите две седмици може да бъде видяно или чуто почти навсякъде.
Сякаш цялото общество, целият свят се подготвя за някаква промяна, иска нещо различно, което да разбие статуквото и да създаде нови представи за свобода и независимост. Голяма част от хората са в необяснимо очакване и с възторг посрещат всякакви масови прояви и различни форми на протест.
Напоследък въодушевлението от протестите се наблюдава най-вече сред младите хора, на които сякаш им е омръзнало да бъдат в постоянно състояние на будна кома и са решили, че е крайно време да поемат бъдещето в ръцете си. Те все по-често надигат глава срещу спорни закони и обществени неправди, появяват се в медийното пространство и гласно заявяват, че искат промяна и не се страхуват да я постигнат.
Не само младите хора, но и всички протестиращи сякаш припомниха на обществото колко голяма сила е гражданското съзнание и обединение. Или иначе казано, те върнаха вярата в протестите и припомниха, че всъщност самият протест е символ на гражданско мислене и воля за промяна. Протестът не е каприз или масово неподчинение, продиктувано от нищото.
Той е законно право на всеки човек и винаги е бил ясен сигнал за промяна. Затова и той не може да бъде заклеймен или забранен. Заедно обаче с новопоявилата се вълна от протестиращи и осезаемото желание за промяна от страна на хиляди души, от известно време се наблюдава още една интересна тенденция. Не само протестиращите са различни и са се променили. Самият протест сякаш вече има ново лице.
Той вече не се съдържа само в недоволството на многохилядната тълпа, която с безлични плакати, крещи до прегракване банални лозунги. Протестът вече се модернизира и търси все по-оригинални и изобретателни начини, за да се появи и прояви. В новата култура на протеста образът вече е от първостепенно значение, в него се съдържа основното послание, което протестиращите искат да излъчат. Образът играе ролята на хвърлена ръкавица към отделната личност и провокира към размисъл. Чисто визуалната форма на протест понякога е в състояние да предизвика много по-бурна реакция от страна на властта, отколкото скандиранията на многохилядна тълпа. Доказателство за това е скорошното преобразяване на паметника на Съветската армия.
Преди около година позабравените бронзови войници за първи път осъмнаха с нова премяна. Сивият паметник изведнъж предизвика огромен обществен интерес след като в рамките на една нощ съветските войници се превърнаха в прочути комиксови герои. Оригиналният проект „В крак с времето” предизвика цяла поредица от дискусии в страната, а руските медии побързаха да го определят като „нагла постъпка на вандали” и „безочлива подигравка с руската смелост”.
Истината е, че тогавашното преобразяване на паметника съдържаше съвсем ясно и красноречиво послание – тъй като българо-руските взаимоотношения стават все по-неясни, на обществото не остава нищо друго освен да иронизира слабите опити за съвместна политика и обърканата идеология, която се внушава години наред. Може да се каже, че почти същите са причините и за новия облик на паметника.
Наскоро съветските войници осъмнаха с разноцветни маски върху лицата си в знак на подкрепа към руските пънкарки, които изпяха песен срещу путинизацията. Руските медии и този път оплюха акцията като „вандалска проява” и „съзнателно оскверняване”, докато българските медии се опитват да замаскират безсилието на властта пред новата форма на граждански протест. Независимо от всички опити за неглижиране и подценяване на ситуацията, новото лице на протеста вече ясно започва да се откроява.
Протестът вече не се определя като организиран митинг на голям площад. Той вече е визуално изкуство, придоби нов вид и форма, за да може да достигне до широката публика и да постигне по-мащабни резултати. Затова и безсилието и неспособността на властта да обясни новата форма на протест не са изненадващи. Истината е, че пред новото модерно лице на протеста, всяка власт би изглеждала объркана.
Затова, за добро или лошо, протестът ще продължава да се развива и модернизира, за да може все повече хора да се охарактеризират с неговия нов облик, с визуалното изкуство, което предлага. Кой знае, може би именно новото лице на протеста ще провокира обществото и ще го подтикне към действие?
