И защо действията им не срещат кой знае каква критика
През последните седмици всички колеги, които работят в международни редакции наблюдават часове наред всеки ден поредния трагичен епизод от сирийската гражданска война. През февруари сирийското правителство започна мащабна офанзива, включваща тежки въздушни удари над района Източна Гута, където са разположени едни от най-гъстонаселените предградия на столицата Дамаск. За тези седмици загинаха над 1100 цивилни, а близо 6000 са ранени. Не само това, но Гута е и под пълна блокада от близо 4 години.
На фона на тези събития, група от крайнодесни политици от Германия показаха подкрепата си за сирийското правителство, като организираха делегация до Дамаск.
Делегацията, съставена от членове на "Алтернатива за Германия" (AfD) и дори депутати от Бундестага, пристигна в Сирия миналия понеделник. Освен показване на солидарност със сирийския режим, основна цел на това пътуване беше да се покаже, че всъщност Сирия е стабилна и бежанците трябва да бъдат върнати.
Да, инициативата на членовете на AfD беше посрещната с критики както в Германия, така и навън. Социалдемократът Ролф Мюцених определи делегацията като опит да се оправи имиджа на сирийския президент Башар Асад. От християндемократите също застанаха срещу инициативата на AfD.
Подобно на онази българска делегация до Дамаск преди няколко години, водена от Страхил Ангелов от БСП, и някои от германските политици в делегацията заявиха, че са уж на свои разноски и по лична инициатива са отишли да събират доказателства, че Сирия е стабилна държава.
Разбира се, кадрите, които тези политици пускаха през профилите си във Facebook и Twitter, показваха мирни улици и доказателства за светския характер на режима. Те, разбира се, не казват (а може би и не знаят), че един от първите членове на сирийската конституция посочва, че президентът трябва задължително да е мюсюлманин.
Материалите на тези политици станаха хит в интернет. Симпатизанти и членове на партията ентусиазирано разпространяваха снимките, заявявайки тържествено, че така се борят срещу „корумпираните мейнстрийм медии“.
Кадрите показват, че членовете на делегацията не са посетили нито разрушеният почти напълно град Хомс или пък южните райони на Дамаск, които са все още контролирани от "Ислямска държава" (и въпреки това не са бомбардирани). Но делегацията имаше двучасова среща с главния мюфтия на Дамаск Ахмад Бадредин Хасун. Най-висшият религиозен лидер в Сирия е известен привърженик на режима на Асад, а през 2011 година стана известен с речта си, в която заплашва, че Сирия ще изпрати атентатори в Европа, ако европейците застанат срещу Асад. Тези факти очевидно не притесняват крайнодесните политици, които у дома говорят срещу исляма и мюсюлманите.
Посещението на членовете на "Алтернатива за Германия" не е инцидентно или единствено по рода си. Множество националистически партии, които подкрепят и Владимир Путин, показаха съпричастност към режима на Асад.
Така например, италианската фашистка организация Casa Pound организира митинги в подкрепа на Асад. Полски националисти дори изпратиха доброволци на фронтовите линии, които да се бият за сирийския режим. Гръцките неонацисти изразяват подкрепата си за Асад още от началото на бунта срещу него през 2011 година. В колата на един от крайнодесните, атакували протест в Щатите, полицията намира портрет на Асад във военна униформа.
За тези движения и партии няма значение, че войната и главно въздушните удари на режима причиниха най-големите разрушения в модерната история на Сирия и провокираха бежанска вълна, невиждана от Втората световна война насам. Те смятат, че с подкрепата си за Асад защитават Европа, християнските ценности и бялата раса – въпреки че именно сирийски официални лица заплашват Европа с изпращане на камикадзета, а в миналото на "Ислямска държава" седят бивши офицери и членове на партията на Асад - "Баас".
Обсесията на крайнодесните политици с Асад е очевидна и вероятно очаквана. Но изненадващо е защо през всички тези години западните левичарски движения също застанаха в голямата си част зад режима в Сирия.
Не само, че именно леви започнаха кампания за осмиването на исканията на сирийските протестиращи, но никога не застанаха в солидарност със своите съмишленици – арабските работнически колективи и организации, които неколкократно застанаха както срещу външните интервенции в Сирия, така и срещу сирийският режим. Вместо това, левите движения обединиха усилия – къде явно, къде по стечение на обстоятелствата – с фашистки, неонацистки и националистически организации, радващи се на подкрепата както на Путин, така и на сирийските посолства в Европа. И в България имаме пример за такова взаимодействие между "Атака" и Асоциация на сирийците в България, която е близка както до посолството, така и до партията "Баас".
Срамно е, че се направи всичко възможно, за да се очерни цял един бунт, който до този момент е широко игнориран. Тези движения не говорят за бомбардировките, не споделят кадри, не изразяват солидарност. Тези им действия се записват на тяхната съвест и в крайна сметка един ден ще се обърнат срещу тях.
