Този текст е предназначен за представители на първия и втория пол в България, сиреч мъже и жени. Бъдете спокойни, няма да ви занимавам с политика. Достатъчно много информация циркулира из публичното пространство по темата за Истанбулската конвенция, за „социалния пол“, за „третия пол“ и т.н. Тук ще ви говоря за християнски ценности и морал, надживели не един или два договора, държави, империи, политически идеологии. Ще направя и един специален апел към всеки четящ– за ратифициране на Библията.
Защо навсякъде се перча с тази Библия и я натрапвам на хората? Защото съм убедена, че тя е нашата инструкция за употреба. Както всичко създадено в този свят си има начини за правилна и дългосрочна употреба, така е и човека. Само че човекът е създаден от Бог. И Господ му е оставил един набор от правила, сиреч закони. Защото няма суверенна държава без Конституция, нали? По презумпция приемаме, че човекът има склонност към престъпни намерения. И затова формираме правна рамка. И добре правим. В Божието слово изрично е подчертано, че „сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно“ (Еремия 17:9а). Самият Исус, Божият Син, заявява, че „отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство“ (Марк 7:21-22). След грехопадението на Адам и Ева всички се раждаме със склонността да вършим грях. И затова имаме нужда от Спасител, Който да ни освободи от греховете ни. Имаме нужда от Бог и мъдростта му всеки ден, при взимането на всякакъв вид решения.
В своята милост Бог ни е оставил своето „любовно писмо“ към нас, Библията. Тя е боговдъхновен текст, сбор от 66 канонични книги (39 в Стария Завет и 27 в Новия Завет), написани през период от около 1600 години, от най-малко 40 различни автора. В нея има толкова много поука, стига да има кой да чете. В един разказ за Содом и Гомор, още в първата книга, „Битие“ 18 и 19 глава, се срещнах с последиците от хомосексуалния промискуитет. Содом и Гомор бяха разрушени с огън, сяра и напълно заличени. И това се случва няколко хиляди години преди Христа. Нищо ново под слънцето, както казват старите хора. Човекът не се е променил, нито неговата природа, теглеща го към бунт към Бога и към разруха.
Хуманистите веднага ще ме апострофират как може да съм така тесногръда, малоумна и заседнала в някой век преди Просвещението. Нали сега сме 21ви век и всеки има право да се чувства и да си живее както иска? Днес се чувстваш мъж – бъди мъж. Утре се чувстваш жена–бъди жена. Няма нужда при раждане на децата да се посочва пол. Какъв е проблемът? Друг вид деца ли се раждат? Не им ли се разпознава половият белег веднага, след като проплачат за пръв път? Разбира се, че нищо в нашата биология не се е променило. Все още аксиомата Баща+Майка=Дете е неоспорим феномен. Просто обществото ни е деградирало. Както винаги. Това не е първият етап в човешката история, в който надскачаме възможностите си, само че с отрицателен знак отпред. Готови ли сме обаче да си носим последиците както Содом и Гомор ги понесоха? Днес се колебаем що е то „социален джендър“, да узаконим ли хомосексуалните бракове, а утре пред нас ще стои въпроса кога да ратифицираме педофилията. Това е посоката, в която вървим. Скоро може да се надигне и лобито на зрелите мъже, искащи за съпруга седемгодишно момиченце. За нас – педофилия, за тях - културна привичка и желание да не им се ограничава свободата. Българинът по принцип е чувствителен на тема децата си, но ако цял свят възприеме ориенталските културни привички за педофилията, ние къде ще мърдаме?
Колкото повече разсъждавам върху темата, толкова повече осъзнавам как светът на моите деца и на децата им ще е изпълнен с много несигурност. И то дори на биологично ниво: аз мъж ли съм или не съм? Вярвам, че в един така объркан свят, те повече от всяко друго поколение ще се нуждаят от своя Бог и Спасител, Който да им показва истината. А самата истина, написана в Божието слово е, че хомосексуалистите няма да бъдат спасени. И то не защото са се родили така, а защото са си го избрали. В Библията хомосексуализмът е нареден преди кражбата като грях. Дали от сърцето ми извира желание да ограбя банка или да си легна с друга жена, резултат е един и същ: отделяне от Бога. И само когато третираме хомосексуализмът като грях, какъвто е, само тогава може да му намерим адекватно решение: покаяние, а не ратификация:
„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство“ (I Кор. 6:9-10).
Нека пак да апелирам за ратифицирането на Библията от първия и втория пол в България. Не е нужно да повтаряме едни и същи грешки пак и пак, след като Бог ни е дал своето Слово, за да се поучим от Него.
