„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“
От всички Плодове на Духа, кротостта ми се струва най-голям препъни-камък. От части защото да си кротък е повече обида отколкото комплимент в нашето общество. А също така и самата аз месеци наред се борех с представата ми за кротък човек, равняващ се на смотан човек. Мина доста време докато разбрах дълбочината и красотата на тази добродетел. И периодично си проверявам дали тя не е закърняла в мен, защото съм решила да си отгледам цяла овощна градина от нравствени ценности.
Да съм кротка е също толкова важно, колкото да обичам, да се радвам в Господа, да съм източник на мир дори и притисната до ръба, да съм дълготърпелива, блага, милосърдна и да съм вярна. Кротостта е себеотрицание, смиреност и доброта. Кротостта се изразява най-напред в мълчание на устата, когато ни оскърбяват. А това не е никак лесно.
Исус е най-съвършеният пример за кротост в историята. 100% Бог, Той идва на земята като 100% човек, за да възстанови прекъснатата ни връзка с Господ. У всеки един човек интуитивно съществува съзнание за причинно-следствената връзка престъпление–наказание. Знаем, че за злото трябва да има контрапункт–затвор, порицание, помилване, амнистия, т.н. Точно такава беше функцията на Христос: да бъде отговор на всичките ни зли помисли, думи и дела; да стане замяна за нашите грехове, за да може ние да сме в мир с Бога. Но за да изпълни докрай своята мисия, Той нямаше как да не притежава кротост. Да бъде смирен, за да понесе несправедливото наказание без да негодува и мрънка. А дори напротив, когато Исус беше разпънат на кръст (едно от най-позорните и мъчителни смъртни наказания в Римската империя) каза думи на висша кротост, смирение и любов: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“(Лука 23:34)
Трудна задача се оказа и да намеря някой кротък пример от съвремието ни, който да ми напомня какво де факто означава тази добродетел на практика. Стоях си сама в хола, седнала на пода, с химикалка в уста и брейнстормвах. Поне десет минути нито едно име не изскочи в съзнанието ми. Леко се притесних. После започнах да се убеждавам, че с времето ще намеря подходящ човек, жив или умрял, някой, който да е или да е бил кротък. Това се случи след повече от месец… Хем се зарадвах, хем ми стана тъжно, че кротките хора не са на мода. Още от Исусово време е така, та чак и до днес. Но е хубаво, че има такива хора, които да се различават от масата народ. За мен дядо Добри е такъв човек. Столетник, който се е посветил на каузата да дарява за българските православни църкви. Той е пример, как не е нужно да си богат, за да даваш. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева на български ортодоксални храмове, като от тях 35 700 лв. на храм – паметника „Св. Александър Невски”, което е най-голямото частно дарение в историята на катедралата. Дядо Добри от Байлово многократно е забелязван как стои пред храма и събира милостиня, която после до стотинка дарява на святата обител. Неговата кротост и смирение са повод за онлайн статии, телевизионни репортажи и документален филм, в който Добри е наречен „тихият ангел“.
Кротостта. Днес може и без нея. Навсякъде ни облъчват колко трябва да сме напористи, нахакани, вярващи в себе си, заслужаващи всичко, което може да се купи с пари. И в един свят на арогантност и себецентричност, да си кротък си е вид бунт. И със сигурност звучи като характеристика на аутсайдър. Не ви разубеждавам да сте кротки, просто съм реалист. Малцина ще оценят тази ваша добродетел. Но поне те ще са ценители на християнските морални устои. И явно – на вас.
