„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“
Учудващо е, че сред плодовете на Духа, точно след любовта, радостта и мира, следва дълготърпението. Дори самият факт, че то е изброено като ценност, е нелогичен, поне на пръв поглед.
Две минути чакам да ми се стопли супата в микровълновата. Не мога да изчакам повече от една минута да ми се подгрее млякото. На опашка пред касата в магазина също се изнервям ако ми се налага да проявя търпение. Смартфонът винаги е в ръката ми и по всяко време си търся каквато и да ми потрябва информация. „Нямам време“ – това е съвременният синдром на всеки един активен човек от 21-ви век. Всичко е бързо – храненето, взаимоотношенията, модата, колите, т.н. Нямаме време почти за нищо и много ни се иска всичко да се случва ВЕДНАГА.
Уви, нещата не винаги могат да се случат светкавично. Дори в повечето случаи се изисква да се изчака повече време. За щастие има някои неща, които Бог е постановил за даденост в човешката природа и ние нямаме власт да ги променим. С бързане няма как майката да роди детето за девет седмици, вместо за девет месеца. С бързане няма как от 1-ви клас да скочим в 3-ти курс в университета. Няма как и с бързане да пожънем реколта, след като сме посели семената преди седмица.
Не разбирам от земеделие, но ми харесва как авторът Е.У. Тоузър в своя труд "Коренът на праведния" намира вдъхновение от Соломоновото слово: "Коренът на праведния дава плод"(Притчи 12:12Б). Още първите размисли на Тоузър ме впечатлиха: "Забележимото различие между вярата на нашите бащи, както беше схващана от тях, и същата вяра, както се разбира и живее от децата им, е, че бащите се занимаваха с корена на нещата, докато съвременните потомци изглежда обръщат внимание само на плода."
Това е вярно. Горчива за преглъщане истина. Ние сме поколението (да се изразя по-лежерно) на плодчетата. Искаме да откъснем плода веднага след като сме засадили фиданката. Е, изненада, няма как да стане. Това е желязно правило във всички аспекти на живота: няма духовно развитие за една нощ, няма изграждане на трайни взаимоотношения след 20 разменени съобщения по фейсбук, нито има личностно надграждане след половин прочетена книга.
Способността да се чака е високо ценена християнска добродетел. Дълготърпението визирано не като пасивна незаинтересованост, а възможността да се издържат изпитанията с радост, без да се задържа негодувание към Бог и към околните, е висша ценност.
Дълготърпение на практика е да се посветиш на една цел и да я отстояваш без да очакваш мигновени резултати. Американският пастор Дейвид Уилкерсън е само на 26 г., когато излиза от малката си църква във Филипсбърг и попада на улиците в Ню Йорк сред гетата на наркозависимите. Той решава да започне да проповядва точно на пристрастените и отхвърлените от социума. Тази малка инициатива с течение на времето дава голям плод. През 1958 г. Уилкерсън основава първия център в Бруклин, Ню Йорк. През 60-те и 70-те години на миналия век това служение придобива облик на християнска възстановителна програма за наркозависими, наречена „Тийн Чалиндж“, която включва мрежа от социални и евангелизационни центрове. През 2011 г. „Тийн Чалиндж“ вече е утвърдена като най-успешната в областта си програма за борба с наркозависимостите с над 170 центъра в САЩ и 250 по цял свят. Това е кампания, която изисква големи усилия, посвещение и дълготърпение от страна на пастор Уилкерсън и целия му екип. Добрите резултати са на лице след дългогодишен труд и посвещение.
Дълготърпение е да съм отдадена на кауза и да не бързам да видя светкавични резултати, а да работя продължително и неуморно. Означава така също и да съм търпелива към слабостите на хората около мен, както Бог ме претърпява с всичките ми недостатъци. Всяка добра реколта изисква отдаденост, труд и дълготърпение. Без активното чакане в правилната посока няма осезаем напредък.
