„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“
След като разгледахме първото плодче от поредицата Плодовете на Духа, а именно любовта, сега продължаваме напред с радостта. И тук веднага идват логичните въпроси: „Защо радостта е визирана като духовна добродетел? Нима всеки от нас не се радва ежедневно по различни поводи?“
Християнството възприема радостта за ценност, тъй като тя не зависи от обстоятелствата, защото е свързана с личността на нашия Бог Исус Христос. Единствено такава радост може да издържи тежки житейски изпитания, без да предаде вярата си. Една такава радост е стабилна, пребъдва посред страдание, защото е фокусирана върху вечната реалност на спасението на безсмъртната душа от Исус Христос.
„В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни, с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос; Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.“ (I Петрово 1:6–9)
Християните през всички векове са били най-гонената религиозна група. Били са и все още са обект на жестоки посегателства върху имота, препитанието и живота си. Още император Нерон е горял като факли християните, в името на „Хляб и зрелище“ за народа. Но през столетията точно това преследване е създавало (и създава) мъченици за вярата, които да са светъл пример на останалите живи християни, които с радост са търпели (и търпят) изпитанията. Точно тази отличителна радост, с която смело са посрещали смъртта, ги отличава от войнствените религии, които с радост са унищожавали (и унищожават) различните от тях хора. Едните умират с радост, другите убиват с радост. Разликата е огромна. И дума не може да се изговори, че се служи на един и същ Бог. И въпреки всичко, християните са най-опресирани по всички краища на света.
Библията ни посочва радостта като добродетел. Да се радваш, защото служиш на истинския Бог и живееш достоен християнски живот. За съжаление, като че ли в днешно време цялата концепция за радостта е обърната с главата надолу. Някак си се вярва, че християните водят тежък, аскетичен и нерадостен живот. Колкото си по-набожен, толкова по-малко се смееш. Колкото по-близо си до Бога, толкова повече се опитваш да Му угодиш на безбройните заповеди и това те кара да си потиснат. Каква заблуда! Велика заблуда! Истинските християни са най-радостните и оптимистично настроени реалисти, които познавам. Те живеят на макс всеки един миг и се радват в своя Господ. Мнозина от тях казват, че са открили истинската радост едва, след като са намерили Господ Исус Христос (включително авторката на тези редове). Днес да поканиш на купон религиозен човек не си е оферта. Камо ли да повикаш самия Исус. А първото записано в Библията чудо на Исус Христос всъщност се случва на един голям купон. Става въпрос за малкия град Кана Галилейска. Исус беше там на сватба (Йоан 2:1-11). Сватбеното пиршество е в къщата на младоженеца и по традиция може да продължи до седмица. Да останат без вино не ни се струва голяма трагедия, но дори и днес, гостоприемството се възприема като свещено задължение в културата на Средния Изток. За младоженеца, срамът да не окаже гостоприемство на собствената си сватба, би бил огромен. Такъв скандал никога не би се забравил в малко градче като Кана. Младоженецът завинаги ще бъде запомнен като мъжът, който не е успял да се погрижи за собственото си сватбено тържество. Виждайки отчаяната им нужда, Исус ги спасява от позор. Виното е толкова висококачествено, че младоженецът е похвален, а не е посрамен. Исус извършва всичко това без да отнеме вниманието от булката и младоженеца. Исус всъщност продължава купона! Или още по-точно казано: с Исус започва истинското висококачествено парти!
Исус е Господ на радостта. Един от любимите ми християнски автори, който защитава упорито тази теза, е баптисткият пастор Джон Пайпър. Всички проповеди и книги на автора са насочени към откриването на радостта в това да си последовател на Исус. Затова и една от най-силните му заглавия е посветено на християнския хедонизъм. Ако това словосъчетание ви звучи като оксиморон, означава, че не сте напълно наясно с дълбините на християнската вяра.
На практика всеки един християнин може да култивира в себе си тази радост над всички обстоятелства. И най-добрият начин е като се опознае Творецът, чрез писаното Му слово и чрез молитвата като акт на общение с Него. Всяка една стъпка от опознаването на Исус Христос може да носи наслада и трайна радост.
