Промените никога не са лесни. На лично ниво отнема понякога години, за да можем да променим навиците си и начина си на живот. Ако влезнем в някоя книжарница, сред първите заглавия, които ни посрещат, са книги за себепознание и усъвършенстване. А какво да кажем, когато една държава иска да се промени и още повече – ако хората в тази държава са подозрителни към промените?
Това е реалността в Саудитска Арабия днес. През последните няколко години, тази променя се усеща бавно, неуверено, но я има. Въпросът е, че хората, живеещи в страната имат една наум към промените, които в Близкия изток винаги са свързвани с тежки последствия и товар, който не всеки иска да поеме. С времето, хората станат скептични към промените – нещо, което можем да забележим и тук в България.
Външни наблюдатели и политически анализатори често споменават, че саудитското правителство трябва да направи промени, защото това се изисква от гражданите. Те предполагат, че голяма част от населението е либерално настроено, но затворено в консервативна капсула. Вярват, че промяна отгоре надолу, а не обратното, е единственият начин да се тръгне напред. Но както за Сирия, така и в случая със Саудитска Арабия, външните наблюдатели грешат по много точки.
Нека разясня, за да бъде казаното разбрано правилно. Хората, живеещи в Саудитска Арабия и страните в Залива имат малко по-различно виждане за тези теми. Отвън изглежда по един начин, но когато видиш ситуацията отвътре, си даваш сметка, че не е толкова лесно, колкото изглежда.
В средата на август заминах за Саудитска Арабия с групи чуждестранни журналисти, за да отразяваме поклонението хадж в Мека и теми, свързани с района. В групата ни няма местни хора, освен домакините ни – журналистите са от Индонезия, Турция, Австрия, Босна, Албания, Малайзия, Русия, Великобритания, Мианмар и още няколко държави.
Още през първите дни стана ясно, че някои от познанията за района са или неточни, или тотално сбъркани.
Харесва ли ни или не, немалко саудитци застават срещу предлаганите промени от правителството, особено по теми, свързани с правата на жените или отварянето на страната за туризъм (тук трябва да се подчертае, че С. Арабия действа по различен начин от други арабски страни не само защото е кралство, но и заради спецификата на обществото и съсловията му). Няма точни данни колко са разделени саудитците помежду си, но на първо време те не искат да се определят като консервативни или либерални. На второ място, някои саудитци – като тези, които срещнахме досега – се определят за либерали, но забравят може би, че едно от основните неща в либерализма е индивидуалността. Подобни концепции са в рязък контраст с другия тип саудитци, които срещнахме – държащи на фамилната и клановата идентичност за сметка на свободния избор.
Има и трета група саудитци, които не се вписват в голяма част от тезите, споделяни от наблюдателите. Тази група не се определя нито за либерална, нито за консервативна. Те не се чувстват комфортно с либералните искания, но също така смятат, че някои от консервативните ценности са остарели и трябва да останат в миналото. Те, обаче, са доволни от запазването на културното статукво в страната, вярвайки, че промяната ще донесе неморалност и хаос.
Политическият елит в Саудитска Арабия знае тези вариращи мнения в обществото. Познава ги много добре. Престолонаследникът, принц Мохамад бин Салман, сподели пред The Washington Post през април мнението си за промените в страната и притесненията си, че обществото не показва желание за това. „Най-притеснителното нещо е ако саудитците не са привлечени от идеята за промяна. Ако хората пожелаят, единствено небето ще бъде границата“, каза тогава Бин Салман.
Мохамад бин Салман не може да бъде обвинен все още за фалшив реформатор. Още преди да стане престолонаследник, той стана автор на Vision 2030 – държавната политика, която цели разнообразяване на саудитската икономика и намаляване на зависимостта й от петрола. От години „черното злато“ е проблемна тема, тъй като всички са наясно, че залежите един ден ще спрат. За целта, кралство предприе няколко промени за последното десетилетие: създаване на полета със слънчеви панели за слънчева енергия, отваряне на публичния сектор за чужди инвестиции и засилване на нерелигиозния туризъм и в частност проектът, който лично Бин Салман задвижи – скъпият и свободен от правила курорт Red Sea Project, който трябва да бъде готов до 2022 година с възможност за поемане от милион туристи. Последно, Саудитска Арабия обяви, че ще позволи на чужди компании да инвестират в образователния и медицинския сектор без участие на саудитски партньор, както беше досега.
Може би смятате, че тези стъпки са добре посрещнати масово? И аз така мислех. Така например, проектът за курорт на брега на Червено море (Саудитска Арабия има хубави места за гмуркания) предизвика гневни коментари не само от религиозните кръгове, но дори от младежи. Идеята, че ще има луксозен курорт, в който ще бъдат позволени бикините и алкохолът, е прекалено реформаторска и Бин Салман знае това добре.
Като цяло, коментарите за проекта на Червено море, се делят на три. Някои са позитивни и оптимистични, твърдящи, че проектът ще е в полза на социалния и икономически живот на кралството. Другите два типа коментари са критични – едните казват, че проектът ще позволи на жените да ползват бански, особено като се има предвид, че курортът ще е полуавтономна зона. Това носи притеснения, че подобно освобождаване ще навреди на саудитското общество. Консервативните кръгове пък са разочаровани, че правителството се отдалечава от религията и миналата година намали правомощията на религиозната полиция.
Има и друга група граждани, които казват, че подобни свободи са винаги били достъпни за чужденци, но не и за саудитци. И не са далеч от истината – в Джеда, например, често могат да бъдат видени чужденки без забрадки. В жилищната зона на петролната компания в Източната провинция, чужденци могат да живеят без ограниченията за саудитските граждани. Тази група смята, че ако ще се правят промени, трябва да бъдат за цялата страна, а не само в курортите. Впрочем, правата на жените е една от основните теми във Vision 2030.
Че правителството не действа като в миналото, може да се види от последните събития на местно ниво, което обаче са в рязък контраст с действията на властите от преди. Първият случай е свързан с момиче, облякло къса пола, докато се разхожда из археологически разкопки. Видеото с нея обиколи интернет и предизвика тежки коментари от религиозните кръгове. Момичето наистина беше привикано от полицията, но освободено без никакви обвинения или предупреждения. Само няколко години по-рано, вероятно щеше да е различно, а наказанието сериозно. Другият случай беше преди дни, когато момче започна да танцува „Макарена“ насред една от най-скъпите улици в Джеда. То също беше само привикано от полицията, но няма сведения да е било наказвано. Някои коментатори смятат, че и в двата случая хората са привикани само, за да бъдат успокоени консервативните и духовниците. Дори духовници показват различно поведение напоследък. Така например, наскоро един от водещите духовници със собствено предаване по канал MBC, публично обвини част от имамите, че носят вина за радикализацията на младото поколение за последните 30 години. Неговото изказване предизвика силни коментари и гняв сред консервативните кръгове, но не и реакция от кралските власти.
Не е учудващо, че обществото реагира двояко на промените в начина на живот. Ако се погледне историята на саудитското общество, религията е присъствала във всички аспекти на живота още преди да бъде създадена Саудитска Арабия. Местното население, особено това в централните и северни пустинни райони, е известно със стриктното следване на религиозните предписания. Самото духовенство има голяма роля още от 18 век, когато местните владетели са зависели от подкрепата му, за да узаконят властта си и да увеличат влиянието си сред разнообразните кланове и семейства, от които е създадено модерното саудитско общество. Последният път, когато правителството опитва да налага промени и реформи, е през 1960-те, когато се появява телевизията. Драматичните събития минават през избухване на протести срещу вкарването на телевизията, а през 1975 година е убит крал Файсал. Убиецът му е синът на неговия полу-брат, Файсал бин Мусайд. Братът на Бин Мусайд е принц Халед, който води един от протестите през 1966 година срещу реформирането на Саудитска Арабия, на който е застрелян от полицай.
Засега, саудитското правителство тества общественото настроение към възможни промени. Проектът на Червено море няма да започне до 2019 година и има време. Правителството постоянно разкрива планове за нови проекти – последно с Китай, САЩ и няколко държави от ЕС - и наблюдава обществените реакции. Очаква се, че голяма част от младежите ще подкрепят правителството и младите ще бъдат нужният катализатор. Остава, обаче, въпросът как ще реагират консервативните кръгове от старото поколение, които вече са в обтегнати отношения с кралското семейство.
