Първите коментари за атаката в Барселона на 17 август бяха от рода на „нека ви е - ние ви казвахме“, „като пускате бежанци, така ще е“ и „време е да станете реалисти“.
В Барселона наистина се случиха едни от най-големите демонстрации в подкрепа на бежанците. Градът винаги е имал особена културна среда и алтернативност, каквато у нас и други градове в Европа скоро няма да има. Но да се сочи като причина за атаката солидарността, е само още един знак, че не учим уроците си от последните две години.
Атентатът в Барселона е поредният епизод от терористични атаки, на които сме свидетели през последните две години. Подобни нападения – както събитията през 2001 година – издигат опасността срещу цивилни обекти до ново ниво, но разговорите за това продължават да бъдат общо взето едни и същи. Време е да погледнем сериозно на нещата, да се вгледаме във фактите. Терористични атаки трудно могат да бъдат спрени, но последствията от тях могат да бъдат туширани и овладени. Имаме нужда от това, особено във времена като днешните.
Да погледнем отново събитията.
Използването на превозни средства в населени и видими локации, където може да се причини лесно смъртта на мнозина, е особено лесно в Европа. Заради типа на градовете, където често има малки улички и изпълнени с хора булеварди, страхът от нови атаки вече се забелязва в ежедневието на жителите на Париж и Брюксел, които пострадаха особено жестоко от терористичните атаки. Това е и една от целите на Ислямска държава и засега успява да я изпълни – както на други места, сега и в Барселона публичните събития ще бъдат спрени за известно време, изпълвайки с напрежение и страх местните хора.
Подобни атаки обикновено се случват не само когато групировката губи терен в Близкия изток - както се случва сега в Сирия и Ирак - но и при предстоящи важни събития за държавите, отбелязани като цел.
Така например, идват изборите в Германия през септември, където има напрежение заради пристигането на много бежанци. За ИД това напрежение е добре дошло, тъй като джихадистите имат за цел разделянето на европейци от всички останали и особено да се създаде омраза към исляма и мюсюлманите (това е описано директно в идеологията на ИД и теорията им „Разбиване на сивата зона“). На 1 октомври пък има гласуване за независимост на Каталония. Няма как атаките да не хвърлят сянка върху изборите и особено върху хората, събиращи се на тълпи пред урните.
В Австралия ежедневието се променя също заради страха от атентати. За да се предотвратят атаки с превозни средства, властите разполагат бетонни ограждения, но и това също не е достатъчно. Предоставянето на защита в свободно и отворено общество е голямо предизвикателство. Балансът между „взимаме ти от свободата, за да ти дадем сигурност“, не върви в Западна Европа и затова властите трябва да измислят по-подходящи контратерористични стратегии.
В атентатите има сериозно доза идеология, също така.
Малко след като новините за атаката в каталунския град обиколиха света, в един от каналите на Ислямска държава излезе кратко, но ясно съобщение: „Терорът изпълва сърцата на кръстоносците в земята на Андалусия.“
Подобно на крайно десните движения и тяхната пропаганда, за Ислямска държава и ултра консервативните духовници като цяло, тази част от света е пример за „сблъсък на цивилизациите“. Макар и партньор на международната коалиция срещу ИД, Испания досега се въздържа от активно участие, но има важна роля в тренирането и логистиката на иракските сили за сигурност, както и във възпирането на действащи клетки в Европа. В контекста на наратива на ИД, обаче, Испания има особено митологично място – тя е изгубената територия Андалус, която арабите държат близо осем века. В пропагандата си, джихадистите виждат Испания като част от „халифата“ и връщане на Златния век, но и като територия, която към момента е под властта на „неверниците“.
Испания има дълга история с тероризма и насилието.
В една голяма част от тази история, главна роля има ЕТА, с която испанското правителство подписа мирен договор през 2011. Каталония, където се случи атаката на 17 август, пък е средище на сепаратистки емоции, но движението за отделяне от Испания никога не е било насилствено. Последната кървава атака се свързва с организацията-майка на ИД - Ал Кайда. През 2004 година Мадрид е разтърсен от терористичен удар, погубил 192 души и ранил над 2000. Отново, атаката е извършена три дни преди национални избори, превърнали се в едни от най-тежките в испанската история.
За да спре друг подобен атентат, Испания разположи над 3000 цивилни служители на силите за сигурност и службите, чиято единствена задача е да наблюдават специални сгради, публични места, туристически обекти и религиозни храмове, в това число и джамии. От 2005 година насам Испания арестува над 700 души, а 120 са в затвора заради потвърдени връзки с терористични групи. Но дори подобен род мерки, не са достатъчни, за да спрат най-успешното оръжие на Ислямска държава както в Близкия изток, така и в Европа: превозното средство.
Тази атмосфера е особено предизвикателство към туристически градове като Барселона, в които пешеходните зони и свободата на придвижване са особено важни. Терористичните групи виждат не само ефекта на използването на прости методи за атаки, но също така и колко е трудно за местните власти да ги спрат.
Балансът между сигурността и нормалния начин на живот е деликатна тема. Крайни групи, независимо дали националистически или като Ислямска държава, имат за основна цел разбиването на спокойствието и съжителството. Запазването на нормалното в ненормални времена е по-важно от всякога. Със злобни коментари и агресия ставаме несъзнателни помагачи на Ислямска държава и други подобни групи, които искат да има още и още война, и така да изпълнят целите си.
