Август започна и мнозина хора в „Първия свят“ са на вълна почивки и екскурзии. Семейства и приятелски компании тръгват по пътищата, бягайки от претъпканите големи градове от София до Лондон. Но лятото ненавсякъде означава спокойствие и ваканция.
Дори напротив – лятото е сезонът, през който светът воюва извънредно много и само на няколко стотин километра от границите ни, конфликтите се задълбочават и на север, и на юг. Какво се случва и кои конфликти се развиват, докато четем книга на плажа или почиваме на хладно в планината?
През последните няколко месеца и особено от началото на лятото, сблъсъците в далечния филипински град Марави между филипинската армия и бойци, свързани с Ислямска държава, навлязоха в още по-тежък етап. Вече Седмици и седмици, президентът Дутерте не успява да се справи с местните крайни групи, които успяха да инфилтрират бунтовнически фракции, сражаващи се срещу филипинското правителство вече три десетилетия. Изход не се вижда, а лятото донесе и опасността от хуманитарна катастрофа, тъй като десетки хиляди жители на Марави са подслонени в набързо изградени палаткови лагери, а питейната вода не достига.
В другия край на света – в Мали – Ал Кайда продължава да напада малийските военни части и подкрепящите ги френски сили. Нещо повече, от началото на 2017 година джихадистите са извършили над 100 атаки в Западна Африка, повечето от тях с трагични последствия. Именно от Мали и Буркина Фасо са много от бежанците, достигащи либийския бряг на Средиземно море, опитвайки се да достигнат до Италия. За мнозина у нас остава неясно защо толкова хора от Африка тръгват по опасните пътища. Наричаме ги просто „икономически имигранти“, омаловажавайки съдбата им, докато всъщност една голяма част от тях напускат родните си места именно, защото тези райони са арена на постоянна нестабилност, военни сблъсъци и преселвания. В Мали, също така, има и малък български контингент, съставен предимно от лекари, които са прикачени към френските сили и европейската мисия.
В Близкия изток мирът също изглежда далеч, а конфликтите в тази част на света ще продължават да се развиват и през следващите месеци.
В Сирия, гражданската война все повече се превръща в миниатюрен световен конфликт, докато Иран, САЩ, Русия и Турция разполагат свои военни сили в страната. През последните седмици руски патрули бяха разположени не само в Северна, но и в Южна Сирия. Иран изпраща военни съветници, а подкрепяните от Техеран милиции отвориха свои тренировъчни лагери в Сирия. Съперничеството между САЩ и Иран се засилва в южните райони по границата с Йордания и Ирак, където бунтовници и проправителствени милиции се сражават за контрола над Сирийската пустиня. В това съперничество, Русия застана със САЩ в натиска срещу Иран да спре подкрепата си за тези милиции. Засега без успех.
В Ракка също продължават сблъсъците между Сирийските демократични сили и Ислямска държава. Лятото е особено кърваво за кюрдските сили, които с цената на много жертви успяват да напреднат в укрепения от джихадистите град.
В Ирак, Ислямска държава продължава да нанася атаки по иракските сили и техните съюзници. Само за юли, джихадистите нападнаха няколко пъти войници и полицаи, убивайки няколко десетки души. При един от последните случаи, в близост до границата със Сирия, Ислямска държава причини смъртта на близо 60 войници. Проблемът със сигурността в Мосул ще е основен за поне година напред, ако съдим по предишния опит с градовете Рамади и Фалуджа: въпреки че бяха завзети от иракската армия през 2016 година, джихадистите успяват да инфилтрират квартали дори година по-късно.
През септември се очаква да бъде проведен референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан, който ще предизвика немалко регионални реакции, а вероятно и световни. Освен Обединените арабски емирства, нито една друга държава не е заявила, че ще застане зад идеята за независимост на Иракски Кюрдистан, в това число САЩ и Русия. За централното правителство в Багдад, действията на властите в Ербил са повече от нежелани и вече заплашиха с ответни действия. Тук, иракското правителство среща подкрепата на Турция и Иран, за които независим Кюрдистан е невъзможна опция. Напрежението в района е възможно да избие по много начини, включително въоръжен сблъсък между иракските сили и кюрдските части.
Не по-малко добро е положението в Афганистан. В държавата, където талибаните от две години са в офанзива, правителството и международните му съюзници не успяват да отговорят на опасността и плащат висока цена за това. Силите на талибаните продължават да завземат нови и нови селища, поставяйки почти цял южен Афганистан под свой контрол. При една от последните си атаки, афганистанските войски бяха премазани след 48-часови сражения в провинция Сар-и-пул. Близо 50 цивилни бяха екзекутирани.
Ислямска държава също засилва присъствието си в Афганистан, извършвайки кървави атентати. При един от тях, случил се на метри то българското посолство в Кабул, загинаха над 120 души. В края на юли, България обяви, че ще изпрати още 50 войници към контингента си в Кандахар, заради напредването на талибаните, които атакуват все по-често и конвои на НАТО. Очаква се до края на годината, ако няма особен отговор, талибаните да контролират 50% от територията на страната.
В Египет, присъствието на Ислямска държава се утвърждава. Джихадистите атакуват и убиват цивилни и военни. При последната атака на полуостров Синай бяха убити шест войници. Нападани са туристически обекти, военно постове, административни сгради, а в град Ариш дори бяха установени временни пропускателни пунктове на Ислямска държава.
Репресиите на правителството на Абдел Фатах ел Сиси създават обществено напрежение, а то в Синай придобива особено войнствен характер. Египетската армия не се справя със заплахите, за което пък цената плащат бедуински общности на полуострова, които са местните жители на района и от десетилетия са маргинализирани. Ислямска държава се възползва успешно до момента, както и други радикални групи, за да пусне корени и да нанася атаки. Напрежението, което може да се създаде в Египет, може да отрази на целия регион.
Йемен представлява голямо предизвикателство не само за Близкия изток, но и за международната общност. От две години насам, в страната бушува гражданска война, която привлече и интересите на регионалните играчи Саудитска Арабия и Иран. Ежедневно се извършват въздушни удари от водената от Рияд коалиция, причиняващи цивилни жертви. Йеменските бунтовници хути, които завзеха столицата Сана от президента Абд Раббу Мансур Хади, все още не могат да бъдат изтласкани и сраженията продължават. Наложената блокада от коалицията, причинява недостиг на храни и медикаменти. Хуманитарната криза в страната се засилва заради ширещата се холера – над 300 000 души са засегнати, стотици починаха заради болестта. До този момент не се вижда как международната общност би могла да разреши този конфликт, където влияние имат и радикали от Ал Кайда, възползващи се от хаоса в страната.
Светът се тресе, както се вижда от кратката справка. Да, от нашата гледна точка всичко това сякаш не се случва, макар и на Балканите да усещаме последиците от войните и конфликтите – бежанците. Техният брой се е увеличил до нива, които надхвърлят и онези от Втората световна война. Напрежение има в Кения, в Нигерия, във Венецуела, в постсъветското пространство, в Персийския залив. Екстремизмът пуска корени в Казахстан, разрушава крехката държавност в Сомалия. Протестните движения в Мароко задават множество въпроси към международната общност, която ако съдим по Либия, предпочита просто да плаща на удобни играчи. До края на годината, ще наблюдаваме още напрежение, което ще усещаме все повече и по нашите ширини.
