Колко от вас са наясно, че всъщност словосъчетанието Исус Христос ≠ Иван Иванов? Т.е. „Христос“ не е фамилното име на Исус. А колко от вас могат да изброят седем значителни дела, които Той е извършил?
Няма да задавам повече въпроси. Обратното – ще се опитам да дам някои отговори. Да започнем с една онлайн статия на Дейли Мейл от 2013 г., която публикува актуална класация за най-известните исторически фигури и Исус е №1. Но защо точно Той оглавява класацията? Защото е най-важната личност, живяла някога на земята. И преди да започнете да хвърляте домати по мен, дайте ми шанс в няколко реда да обоснова това свое твърдение.
Исторически доказано е, че Исус е реална личност. Толкова реална, че промени летоброенето: преди и след Христос. Първите четири книги от Новия Завет представляват Евангелия, които дават биографични сведения за живота Му. Първото Евангелие е от Марк и историците определят приблизителна дата на написването му между 50 г. сл. Хр. и преди 70 г. сл. Хр. (преди разрушаването на храма в Йерусалим от Тит Флавий през 70 г.). Описанията в Евангелията отговарят и на други преки свидетелства и на географията на Палестина по това време. Възкресението на Исус, както и преследването на Неговите последователи, са документирани и извън Библията, благодарение на исторически авторитети като еврейския историк Йосиф Флавий, древноримския историк Светоний, Талус, християнския апологет Тертулиан и др.
Всички тези исторически справки само потвърждават, че Исус е реален. Че Неговата история трябва да бъде чута, защото всъщност това е нашата история. Точно така – нашата история.
Бог създаде света чрез Своето Слово. Създаде мъж и жена по свой образ и подобие: Адам и Ева. Но те съгрешиха: избраха да ядат от забранения плод и се противопоставиха на Бог. Така дойде грехопадението: живот в свят на грях, мизерия, болести, войни, смърт, разруха... Грехът е всичко онова, което Бог мрази: лъжата, убийството, завистта, злобата, алчността и т.н. Всичко, което лежи в тъмнината. В Библията пише, че заплата за греха е смърт. Защото Бог в крайна сметка е справедлив съдия и не толерира престъпленията срещу Себе си и своя закон. Не звучи добре, нали? И на мен не ми харесва... Иска ми се да има друг начин... Бог знае, че човекът сам не може да се спаси. Затова трябваше векове наред да се пренасят заколени животни в откуп на човешкия грях (курбани). Но това не беше достатъчно... Защото в сърцето на хората имаше много грях. Затова се роди Исус. И в Йоан 3:16 (златния стих на Библията) пише:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“
Бог даде единствения си Син, за да го направи на курбан за твоите и моите грехове. Затова Исус се роди от девица в Назарет, Израел. Затова Той 30 години се подготвя за своето служение към човечеството. И 3,5 години проповядва, прави чудеса (чували сте за водата, превърната във вино и мн. др.) и докосваше хиляди човеци. Най-важната характеристика е, че Той имаше лични взаимоотношения със своите ученици, беше близо до тях. Срещата с Исус променяше хората до такава степен, че те забравяха за предишния си живот и хукваха след Него запленени. Но той не беше само чаровен говорител с ярко изразена харизма: в Него бушуваше справедливия Божий гняв срещу всяка несправедливост и грях (каза на цяла тълпа „светии“, че онзи, който няма грях, може да хвърли камък по една жена, хваната в изневяра), често се конфронтираше открито с началници и корумпирани лидери, които наричаше „рожби ехидни“, дори веднъж преобърна масите на търговците в храма, защото не им беше там мястото... Изключително ярка и запаметяваща се личност. Исус винаги говореше с мъдрост, изразяваше се с метафори и използваше притчи, достъпни за неговата аудитория. Той говореше в образи, защото те се запаметяват в съзнанието. Не мога да спра да Ви го описвам, защото е уникален. Няма друг като Него. Той каза за Себе си (Йоан 14:6):
„Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“
Защо ли? Защото Той е Бог. Дойде на земята, за да умре на кръст, за малките творения, които сгазиха лука и обърнаха гръб на доброто. Исус вдигна в небето летвата на моралния стандарт: всичко, което мислим, говорим и действаме ще ни бъде считано за грях. Да, дори мислите! Някога мислили ли сте си лоши неща? А говорили ли сте грозни думи? А действали ли сте импулсивно и неправилно? Е, аз също ДА. Не достигам стандарта: затова гледам с надежда към кръста. Там, Исус несправедливо беше обвинен и осъден на позорна смърт (най-позорната в римската империя, на която бяха подлагани само неримски граждани). Там, на ръбатия кръст, гол, бит, окървавен, изнемощял Исус умря с вик „Свърши се“. Нашият дял беше платен. Връзката ни с Бога – възстановена, защото в смъртта и възкресението на Исус имаме прошка за всеки грях.
И после всички знаем историята за козунаците и великденския заек... опа, това го няма в Библията. Знаем, че на третия ден възкръсна и победи смъртта. И това е благата вест – да отидем и да споделим на света за това чудо! И наистина, последователите на Исус се разпръснаха по света: къде доброволно, къде не съвсем (заради гонения). Заплатиха с живота си, за да има християнство (от гръцката думата за “помазаник“, „избраник“: Христос). От 12 ученика благовестието се разпространи из целия свят. А ние днес гледаме на него като на ненужна религия. А дали е така? Най-миролюбивия християнски призив, отправян някога: да се молим за враговете си. Ако ни ударят по едната буза, да обърнем другата. Уникално. Призив за мир. Почти невъзможен. Но с Исус – реален.
