През последните дни отново се появиха новини за смъртта на Абу Бакр ал Багдади, обявил през 2014 в Мосул „халифатът на Ислямска държава“. Наред с тези новини, започнаха и спекулациите, че ИД ще се разпадне заради загубите на територии и убийството на част от лидерите й.
На първо време, не е сигурно още дали Ал Багдади е жив или мъртъв. Талибаните пазеха в тайна смъртта на предишния си лидер цели две години. Дори да е мъртъв, Ал Багдади ще бъде само символ, но това едва ли ще повлияе на структурите на Ислямска държава, тъй като организацията не изгражда култ към личността, а има гъвкави мрежи и йерархия, чиито ръководители могат да заместят „халифа“. Но не само това – Ислямска държава има силна структура, която е показала, че може да се нагажда към обстоятелствата. Заради неадекватното планиране на международната коалиция срещу ИД, изтласкването на групировката може да доведе до нови конфликти.
Падането на двата най-големи градове под контрола на Ислямска държава, не означава край за организацията, която вече веднъж в историята си – през 2009-2013 - се е изтегляла в пустинните райони на Ирак, за да се превърне в силата, която представлява днес. Нещо повече, въпреки всички загуби, ИД продължава да мотивира и вдъхновява атентатори по цял свят.
Ислямска държава засенчи предшествениците си от Ал Кайда, но не само със завладяването на територия, а също и със задържането на градове, което спечели легитимност на организацията в очите на привържениците й, а това й позволи да се превърне в много по-сложен субект. По този начин, ИД може да разчита, че дори нейните кадри на средно ниво, като техници, пропагандисти и други, ще инвестират от опита си в бъдещите операции на организацията.
Също така, дори да загуби всички важни градски центрове, Ислямска държава няма да остане без „дом“.
В Ирак, организацията продължава да контролира Тал Афар, Хауиджа, както и други градове в провинция Анбар, която е и най-голямата като площ в страната. В Сирия, повечето от важните хора в йерархията й, напуснаха Ракка през последните шест месеца към други селища под контрола на ИД в долината на река Ефрат. Така например, мнозина се насочиха към град Маядин, намиращ се югоизточно от Ракка в близост до жизненоважни петролни находища и снабдителни линии, преминаващи през пустинните райони на Източна Сирия. С тях, лидерите на организацията взеха всички по-важни оперативни кадри на ИД, като по този начин се изгради мрежа от доверени лица през редица градове от Дейр ез Зор до Абу Камал. Въпреки че американските сили често атакуваха този район на Сирия, Ислямска държава продължава да има възможността да организира атаки. А битката за Ракка е все още в разгара си.
В момента наблюдаваме нова глава от историята на организацията, чиито корени стигат до американската инвазия в Ирак през 2003 година.
Сражавайки се под различни имена и водена от различни лидери, сунитските бойци, които съставляват по-късно Ислямска държава, причиняват смъртта на немалко американски войници, преди сунитските племенни кланове да унищожат голяма част от джихадистката мрежа. По онова време – преди 2011 година – радикалите отстъпват към пустинните райони на Ирак, изчаквайки до частичното изтегляне на САЩ.
Новите конфликти предоставят допълнителни възможности. След избухването на сирийската гражданска война, организацията пренасочва погледа си към източните райони на Сирия, завземайки Ракка. Градът започва да бъде възприеман като „столица“ – за ИД е основна крепост, щаб, от който се планират военните операции, включително и терористичните атаки в Европа. През 2014 година, със завземането на Мосул и придобиването на богатствата на този град, нещата стават по-различни за организацията: Ал Багдади обявява „халифат“, с което ИД вече не се виждат като просто радикали, сражаващи се срещу окупационните сили в Ирак, а като основатели на държава.
Днес, според различните данни, убитите бойци на ИД са над 60 000 от юни 2014 насам, включително голяма част от първоначалното лидерство. Две-трети от територията на ИД е изгубена от организацията. Но всичко това не пречи на ИД да организира още и още атаки.
Към 2017 година Ислямска държава е отговорна за близо 1500 атаки в 16 градове в Ирак и Сирия, след като тези градове са били освободени от контрола на ИД. Цялата тази информация показва, че тепърва джихадистите могат да представляват опасност за сигурността в Близкия изток, дори и след като бъдат изтласкани от териториите си.
В международен план, ИД компенсира загубите си с окуражаване на клоновете си навън – в Либия, Египет, Йемен, Афганистан, Нигерия и Филипините – а също и с организиране на клетки в други части на света, включително САЩ и Европа.
Според доклади на европейски разузнавателни агенции, между 100 и 250 чужденци от радикални групи са били вкарани през Турция между 2014 и 2016, възползвайки се от бежанците, бягащи именно от тези групи в Сирия и Ирак. Но не те са най-големият проблем за сигурността за властите от Европа. Наред с крайно десният екстремизъм, Ислямска държава продължава да вдъхновява атаки в Западна Европа.
Според изследване на Университета Джордж Уошингтън и Международния център за контратероризъм, Ислямска държава има извършени 51 успешни атаки в Европа и Северна Америка от юни 2014 до юни 2017 година, като само 18% от 65 атентатори са се сражавали в Сирия или Ирак.
След надигането на Ислямска държава, САЩ и техните съюзници се фокусират върху разбиването на територията, държана от организацията, но без особено планиране за това как обществата, засегнати от джихадисткото управление, ще бъдат подпомогнати след това. Наистина, има опасност изтеглянето на джихадистите да предизвика други конфликти заради липсата на идея как ще бъде запълнен вакуумът в бившите им територии. Така например, в Сирия бунтовниците, които контролираха преди ИД зоните около Ракка и в Северна Сирия, са в голяма степен изтласкани и са в криза след постоянните атаки на джихадистите и сирийските проправителствени сили. Настъпващите части на водените от кюрдските милиции Сирийски демократични сили са гледани с неодобрение и недоверие от населението в Ракка.
Администрацията на Тръмп показва малък интерес към притесненията, въпреки че редица експерти препоръчват задължително да се обмислят плановете, свързани с администрирането на териториите на ИД.
В Ирак, смазването на ИД в Мосул поставя началото на нов епизод в противоборството между централното правителство в Багдад и кюрдите, които завзеха оспорвани зони около богатия на петрол град Киркук. В края на тази година Иракски Кюрдистан смята да организиран референдум за независимост, който се наблюдава с изключително неодобрение не само от Багдад, но и от международната общност.
Битката срещу Ислямска държава спомогна за надигането на шиитските милиции, много от които са спонсорирани директно от Иран, който през тях налага влиянието си в Сирия, Ирак и Ливан.
С една дума: единственото, което може да премахне опасността от Ислямска държава, е да бъдат излекувани раните, причинили надигането на групировката. Правителствата трябва да направят всичко необходимо, за да покажат, че радикалните групи – дали крайно десни или религиозни – не могат да бъдат алтернатива.
